Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Съпругът ти е имал адски информатор - отбеляза Танк. - Старк е бил дясната ръка на Принс, като Нейтън Мирволд за Бил Гейтс.

- Нейтън кой?

- Няма значение. Това е все едно Юда да порти шефа си.

Той отвори страницата на Старк в „Уикипедия“ и започна да чете:

- Старк е двадесет и първият служител на УАН и първият инженерен вицепрезидент на корпорацията. Той до голяма степен е оформил инфраструктурата на УАН. През последните четири години е работил рамо до рамо с Йън Принс, за да очертае навлизането на корпорацията в суперкомпютрите и играе ключова роля в придобиването на „Мериуедър Системс“.

- Пак тази компания - отбеляза Мери. - С какво се занимава?

- Джон Мериуедър създаваше наистина бързи компютри. Суперкомпютри. Най-бързите и най-мощните в целия свят.

- Все още само предполагаме, че Джо е разследвал УАН. Не знаем дали е било така.

- Наистина ли вярваш, че не е било?

Под биографията на Старк имаше линк към личната му страница в „УАН X“ с най-различни снимки и събития, които той беше сметнал за интересни. Някъде по средата имаше негова фотография пред червена спортна кола. Отдолу пишеше „Аз и моето бебче за милион долара“.

- Старк е карал този автомобил, когато се е срещнал със съпруга ми.

- „ЛаФерари“? Откъде знаеш?

- Можеш да я видиш на снимката от местопрестъплението на първата страница на вестника ти.

- Сега доволна ли си?

- Хал Старк е бил информаторът на Джо - кимна Мери. Но защо е трябвало да се срещат толкова далеч извън града? Защо Старк просто не му е пуснал имейл с каквото там е имал да му казва?

- Всички компании за технологии шпионират висшите си служители - усмихна се мрачно Танк. - Старк е бил директор по специалните проекти и е бил наясно с всички произвеждани продукти - кое работи, кое не и какъв ще е следващият хит. За параноята на Йън Принс се носят легенди. Чувал съм, че кара служителите си да минават през детектор за метали и да изпразват джобовете си всеки път когато напускат сградата. Старк просто не е можел да прати имейл на съпруга ти, без значение какво е имал да му казва. Трябвало е да го предаде лично. Джо е имал нужда от солидни доказателства. Това е ключът към загадката.

- Но ние никога няма да... - започна Мери и си прехапа езика. Ключът. В съобщението си Джо беше споменал, че не е успял да вземе нещо, нали? Тя не се сещаше за точните му думи, но из ума й се въртеше нещо, което беше видяла съвсем наскоро, нещо, което й напомняше за „бебчето за милион долара“ на Хал Старк.

- Покажи ми отново снимката на колата.

Танк чукна два пъти върху нея и тя се увеличи. Старк стоеше пред новия си спортен автомобил, гледаше право към обектива и се усмихваше нагло.

- Какво има... нещо по колата ли? - попита Танк.

- Не е колата. Кончето.

- На снимката няма никакъв кон.

- Има, на предния капак. Знакът на „Ферари“ - посочи Мери и увеличи, за да покаже черния жребец, изправен на задните си крака на жълт фон. - Виждала съм го и преди.

- Всички са го виждали.

- Не, имам предвид, че съм го виждала у дома - тръсна глава Мери и се изправи. - Ти стой тук. Трябва да взема нещо.

Питър Бригс паркира беемвето си в сянката на една върба на сто метра по-надолу от къщата на семейство Грант. Огледа улицата, извади пистолета си от кобура и нави заглушителя. Според Къртицата Мери Грант и по-малката дъщеря бяха у дома си, а по-голямото момиче било излязло с някакъв приятел. Планът на Бригс беше да влезе, да стигне до спалните и да елиминира и двете цели, като остави оръжието и нагласи нещата като убийство и самоубийство. Съкрушената вдовица отнема живота на дъщеря си, а после посяга и на себе си. Такива неща се случваха постоянно. Отсъствието на по-голямото момиче щеше само да заплете загадката.

Бригс прещрака затвора, за да вкара патрон в цевта, и бутна лостчето на предпазителя за всеки случай. Не му харесваше да не се подчинява на Йън, но нямаше особен избор. Хората като Йън нямаха никакво понятие от конкретиката на проблемите. Бяха забравили, че за да се окоси една ливада, са нужни човек и косачка. Виждаха само резултата - безупречно равна трева, висока половин-един сантиметър. Всичко се свеждаше до основните нагласи. Йън вярваше, че технологиите могат да разрешат проблемите му, но Бригс беше по-наясно. Имаше неща, които човек трябваше да свърши със собствените си ръце.