Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Той излезе от колата и потъна в сенките. Затича се леко, като се придържаше близо до къщите. Отдавна не беше излизал сам на задача и адреналинът бушуваше в кръвта му. Някога го правеше заради страната си. Тази вечер беше заради компанията, но предаността му беше не по-малко страстна. Може би в крайна сметка всички онези глупости, които Йън надрънка за корените на човешката лоялност, не бяха съвсем празни приказки. Може би държавите наистина бяха нещо изостанало.

Две минути.

Мери се пусна от оградата и се приземи несръчно, като стъпи накриво. Докуцука до плъзгащата се врата, отвори я да влезе и се стовари в първия стол, който й попадна пред очите. Телефонът й беше на масичката, уловка, оставена в случай че преследвачите засичаха местоположението й. Провери екрана, но Джес все още не се беше обаждала.

„Две минути - беше казал Танк. - Влизаш, намираш какво- то търсиш и се връщаш.“

Тя се надигна с усилие и отиде в кабинета на Джо. Седна на бюрото му, извади чекмеджето с разните дребни неща и го обърна върху плота. Навсякъде се разпиляха флаш памети. В тъмнината тя различи няколкото с по-необичайна форма - като пакетче дъвки, медальон с формата на сърце и ключ за кола. Вече знаеше, че това не е какъвто и да е ключ, а точно за „Ла Ферари“, каквото имаше г-н Харолд Дж. Старк, старши вицепрезидент на „УАН Технолоджис“ по специалните продукти. И да не беше истински ключ, беше точно копие.

Тя включи нощната лампа. Ключът беше черен и дебел, а знакът на „Ферари“ беше под прозрачната сфера в средата. Мери натисна кончето с палец и сгънатата флаш памет изскочи навън.

Планът на Джо й стана ясен, сякаш беше неин. Видя как Харолд Старк влиза в кабинета си, мушва флаш паметта в компютъра и копира доказателствата, които Джо беше изискал. В края на деня просто хвърля ключа в пластмасовия панер с другите си лични вещи и съвсем спокойно минава през проверката на охраната. Доста хитро.

Някакъв шум прекъсна мислите й. Звук от падането на един от дървените й столове. Мери погледна нощната лампа.

Светлината...

Вратата на кухнята беше открехната.

Бригс пристъпи в стаята. Беше извадил пистолета си, държеше го ниско долу, а пръстът му галеше скобата на спусъка. Без да иска, бутна един от столовете и го преобърна. Той изтропа ужасно силно и Бригс побърза да го вдигне от земята. Замръзна на място, като се ослушваше и си мислеше, че май твърде отдавна не е излизал на оперативна работа. Изчака, до- като се увери, че в къщата никой не помръдва и всички спят, и чак тогава остави стола на земята. Прекоси кухнята и мина през фоайето към гаража, за да се увери, че колата е вътре. Върна се обратно по същия път, като забеляза, че телевизорът в дневната работеше без звук, но никой не го гледаше.

Бригс вдигна пистолета и започна да се изкачва по стълбите с максимално напрегнати сетива. Вратите на стаите на момичетата бяха затворени, както и тази на спалнята в дъното на коридора. Той се спря при първата врата вдясно. Според Къртицата това беше стаята на по-малката дъщеря. Бригс се стегна. Щеше да приключи бързо. Не искаше нещата да стават грозни, емоционални или да излязат извън контрол.

Отвори вратата и влезе вътре, включи лазерния прицел и насочи лъча червена светлина към възглавницата. Стреля два пъти и се приближи към целта. В леглото нямаше никого, а завивките и чаршафите бяха дръпнати надолу. Бригс се обърна внимателно на пета. Реши, че няма нищо странно в това, че момичето не е в леглото си. Тя беше малка, уплашена, същинско агънце и имаше нужда от майка си. Той се придвижи бързо към края на коридора. Завъртя топката на вратата, видя, че е отключено, пое си дъх и отвори. Тръгна към леглото, като държеше пистолета с изпъната напред ръка, но този път не стреля. В стаята нямаше никого.

Бригс бутна микрофона по-близо до устата си и се обади на Къртицата.

- Тук няма никого.

- Видях я, че се прибира с колата. Все още виждам телефона й в къщата.

- По-умна е, отколкото си мислехме.

Бригс свали оръжието. Мери Грант им се беше изплъзнала. Ако наистина беше умна, щеше да изчезне колкото се може по- далеч. Но надали го беше направила, не беше в стила и.

Той слезе на първия етаж и забеляза светлина в стаята до предния вход. Дали я беше пропуснал, или лампата е била включена и по-рано?

- Само да проверя още нещо - каза той и тръгна по коридора. - Не прекъсвай връзката.

Танк стоеше до прозореца в дневната на Креймърови, надничаше иззад завесите и държеше под око алеята към къщата на Мери. Бяха изтекли вече пет минути, с три повече, отколкото би искал. Не виждаше причина да се притеснява. Не бяха минавали никакви коли, не беше забелязал нито някаква фигура, нито пък сянка или силует да се промъква към предната врата на дома на Грант. Въпреки това не можеше да се успокои. Не толкова заради закъснението на Мери, колкото заради безнадеждната ситуация, в която се намираха. Бяха затънали до гуша и нямаше към кого да се обърнат. Не можеха да се свържат нито с някой вестник, нито с полицията, а за ФБР не ставаше и дума. Всичко зависеше само от него и Мери. Шансовете им бяха не просто минимални, а направо незначителни.