Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Питър Принс не е бил второразряден дипломат или комарджия неудачник. Той не беше напуснал семейството си и не ги беше зарязал да мизерстват, след като е пропилял спестяванията. Поне такива бяха слуховете за самоубийството му. Но това беше само прикритие. Част от внимателно избродиран гоблен, целящ да прикрие истинския му пост. Бащата на Йън е бил шпионин. Загинал е при изпълнение на служебния си дълг към правителството на Нейно Величество. Йън беше убеден, че е така.

Утре щеше най-после да разполага със средствата да узнае дали е бил прав.

Той се усмихна с очакване, върна пистолета в чантата и я затвори.

Точно тогава чу гласа.

- Бригс? - попита той. Ти ли си?

Йън се огледа, но беше сигурен, че е сам в кабинета.

Гласът на Бригс идваше от един от екраните в холограмна- та кула. Йън се върна в стола си зад завесата от уебсайтове и ги разгледа един по един от горе до долу. Бригс се обади отново и Йън бързо откри източника.

Беше екран, показващ картината от къщата на Грант, получавана благодарение на завладения компютър и камерата му.

Не беше изненадан, просто разочарован. Технологията не лъжеше.

Йън се изправи в стола и умората му изчезна. Засега само гледаше и внимаваше, докато вече нямаше за какво.

- Какво има? Какво е станало?

Мери влезе в кухнята и завари Кери Креймър да притиска торбичка лед върху крака на Грейс, а Танк се въртеше край тях като угрижен чичо.

- Просто синина, мамо - отвърна Кери. - Всички ще сме наред.

Танк тръгна към нея и я закри с грамадното си тяло, за да не ги виждат.

- Защо се забави толкова?

Мери пристъпи по-близо до него.

- Те се опитаха отново - прошепна тя. - Трябваше да го нокаутирам.

- Да те убият? Той още ли е там?

Мери преглътна с усилие и гърлото я заболя.

- Ей сега ще ти разкажа всичко.

Тя мина край него и седна до дъщеря си.

- Как си, мишленце?

- Кракът ме боли - рече Грейс. - Опитах се да не му обръщам внимание. Съжалявам.

- Недей да съжаляваш - успокои я Мери и я прегърна. - Ако нещо те притеснява, ми казвай веднага. Обещаваш ли?

- Обещавам.

- А сега дай да погледна.

Грейс махна торбичката лед от крака си. Мери някак си успя да се усмихне.

- Знаеш ли какво мисля? Мисля, че това е просто една голяма и гадна синина от падането на батута.

Мери лъжеше. Никога не беше виждала толкова голяма синина от някакво обикновено падане. Молеше се да е реакция на организма към новото лекарство, което Грейс взимаше.

Дъщеря й я бутна по крака.

- Нали болестта не се връща, мамо?

- Доктор Роджърс каза, че си добре. Но, честно казано, може би трябва да отидем до болницата, за да погледнат.

- Веднага ли?

- Смятам, че ще е най-добре.

- Могат ли да ми дадат нещо, за да спре да ме боли? Кери ми даде „Адвил“, но няма никаква полза.

- Сигурна съм, че могат. Би ли почакала тук с Кери, докато аз поговоря с Танк?

Грейс пак сложи леда върху крака си.

- Откри ли Джеси?

- Да. Тръгнала е на малко пътешествие, но е добре.

- Къде е?

- Ще ти кажа след малко.

- Говори ли с нея?

- Още не.

Грейс се замисли с угрижено изражение.

- Тогава откъде знаеш, че е добре?

Мери се засмя на въпроса, сякаш беше просто дреболия от някакво по-голямо и забавно недоразумение, и отиде при Танк в трапезарията. Щом влезе, усмивката й се изпари и тя се строполи в някакъв стол.

- Какво се случи? - попита я Танк и седна срещу нея. - Изглеждаш ужасно.

- Джеси е в Лас Вегас. Отишла е с приятеля си Гарет да участва в някакво хакерско състезание. Явно там има някой, който може да й помогне да разбере кой е хакнал телефона ми.

- Чакай малко. Поеми си дъх.

Мери се хвана за главата и изчака дишането й да се успокои и цветът да се върне по бузите й. Още по-добре беше, че предмишниците спряха да я болят от удара на металната купа в черепа на онзи мъж.

За десет минути разказа всичко, което беше станало в дома й - как беше открила флаш паметта във формата на ключ за „Ферари“, как чута, че някой влиза, качва се горе и стреля, как се скрила под бюрото на Джо, а мъжът седял на сантиметри от нея и казвал на някакъв от хората си, че у Старк не били открити никакви доказателства, как накрая телефонът й звъннал, тя си помислила, че е Джеси, но бил Лайнъс Янковски, и как ударила мъжа.