Кристофър Райх - Абсолютен контрол

На Бригс това му звучеше почти невероятно. Той смяташе, че по-голямата дъщеря просто се е измъкнала с гаджето си.

- Защо във Вегас? И защо точно сега?

- Отива на „ДефКон“.

- Шегуваш ли се? Защо?

- Нямам представа.

Бригс се насили да стане и да се раздвижи, докато Къртицата му разказваше какво беше разбрал за интереса на Джеси Грант към хакерството и, че е разпитвала за някакъв ред от код.

- Защо преди нищо не си ми казал за това?

- Не знаех, че се интересуваме и от хлапето.

- Е, трябвало е да знаеш.

- А онзи ред от код, от който се интересувала...

- Него го остави - каза Бригс. - Ще се занимаваме с това по-късно. Трябва да се махам оттук.

Бригс взе пистолета си и излезе навън. На улицата се опита да се сети какво му се беше случило в къщата, но краткотрайната му памет беше напълно изключила. Прекалено голямо натоварване и твърде малък ресурс на процесора. Постоянно се препъваше и не след дълго се отказа от промъкването през цветните лехи и от защитата на сенките и стъпи на по- безопасния за краката му тротоар.

Забеляза колата си и пресече улицата, като все още залиташе като пиян. Изведнъж някакъв автомобил го освети с фаровете си и набра скорост.

- Карай по-бавно - викна той тъкмо когато очуканият джип „Чероки“ профуча край него. Успя да се извърне бързо и различи голяма рошава глава зад волана и женски силует на дясната седалка.

Танк Потър и Мери Грант.

Бригс се метна зад волана и хвърли пистолета на другата седалка. Главата вече не го болеше, зрението му се избистри и усети прилив на енергия и решителност. Излезе с колата на улицата и ускори, без да включва фаровете. Зави зад ъгъла, видя стоповете на джипа по лекото изкачване сто метра напред и бързо съкрати дистанцията.

Джипът пред него подмина някакъв знак стоп, без дори да намали.

Леле Боже, помисли си Бригс, наново въодушевен от преследването. Ама че сме се разбързали.

Той смъкна една предавка и също подмина знака, без да спре. Знаеше защо карат толкова безразсъдно. Доказателството беше у тях. Мери Грант беше рискувала да се върне в къщата, за да вземе информацията, която Хал Старк беше измъкнал от кабинета си.

Бригс стисна яростно волана. Това беше шансът му. Ако успееше да се сдобие с доказателството, Йън щеше да е съвсем чист. Ако се провалеше, с Йън беше свършено, а Бригс щеше да го последва. Всичко се свеждаше до едно нещо - да спре Потър и жената на всяка цена.

Джипът подмина някакво училище, зави надясно по „Андерсън Мил Роуд“, а гумите му изсвириха толкова силно, че Бригс ги чу чак на сто метра зад него. Движението беше слабо, но все пак имаше коли и това му пречеше да предприеме по- активни мерки за елиминирането на джипа. Освен това наоколо беше пълно с електронни свидетели, на всеки светофар имаше камери.

Той последва Потър и жената по четирилентовия булевард и включи фаровете си. Познаваше пътя. Напред имаше отсечка без никакво наблюдение, дълъг и плавен завой, който пресичаше някакво поле с хилави храсталаци. Нямаше никакви светофари, нито пък камери. Щеше да има един-единствен шанс да се справи с тях.

Настъпи педала на газта и се залепи за задницата на джипа. Пътят започна да завива и Бригс със задоволство установи, че наоколо нямаше други коли. В огледалото за обратно виждане не светеха никакви фарове. Той мина вляво и ускори, като бързо настигна джипа и се залепи плътно зад него. Отвори десния прозорец и хвана пистолета с дясната си ръка. Между двете коли имаше едва двайсет-трийсет сантиметра. Бригс се прицели в Танк Потър. Очакваше джипът да извърти рязко вдясно, за да го избегне, но той продължи да се движи напред. Един последен поглед го увери, че наоколо няма други коли и може да стреля, без никой да го види.

Той настъпи газта и се изравни с джипа. Забеляза профила на шофьора - силна челюст, загоряло на слънцето лице. Добре, значи наистина е той. Бригс изпъна ръка. Три изстрела щяха да са достатъчни. Прицели се ниско с първия, за да компенсира отката и подскачането на цевта за следващите два. Пръстът му обгърна спусъка и той усети изблик на оптимизъм.

Щеше да свърши с тях... най-накрая.

Шофьорът се наведе и показа глава от прозореца. Беше красива жена на тридесет и осем-девет години и изглеждаше ядосана и неотстъпчива. До нея седеше бледо момиче с ленено- руса коса и уплашени широко отворени очи.

Това въобще не беше Танк Потър. А и къде беше Мери Грант?