Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Страничното стъкло рухна на сол. Гръмна гума и колата се килна наляво. Мери се приведе към волана.

- Направо сме в престрелката в шибания О. К. Корал.

- Излезте от колата - извика Гарса. - Отворете вратите.

Мери се подчини.

Танк се пресегна и я трясна обратно.

- Няма да се оставя да бъда заловен тук от някаква жена каубой.

- А какво ще направиш, ще я застреляш ли? Излез от колата, Танк. Всичко свърши. Дотук сме.

Танк измъкна пистолета й от кобура.

- Дявол да го вземе, нищо не е свършило. Дори не сме близо до края.

- Танк!

- Чуй ме. Прави, каквото тя ти казва. Излез от колата. Изглеждай кротка и мирна. Не забравяй, че си майка, а не агент на ФБР. Като преброя до три, падай на земята.

- По никого няма да стреляш. Няма да го позволя.

- Честна скаутска, няма.

- Никъде не можем да отидем. Предната гума е спукана. Колата е съсипана.

- Тази кола е съсипана - каза Танк и измъкна ключа от фе- рарито от ръката й. - Но тази не е.

- Но...

- Искаш ли да прекараш следващите пет до десет години в затвора? Днес достатъчно си насили късмета, а това беше дори преди да убием Макнеър. Може аз да съм натиснал спусъка, но ти си ми съучастник.

- Но той щеше да ме убие.

- Нещо много „но”-та се насъбраха.

- По дяволите - изруга Мери.

- Поне ме остави да опитам да се измъкнем оттук.

Мери погледна към Гарса, която ги чакаше и се беше прицелила в тях от около девет-десет метра. Шофьорите стояха доста по-благоразумно назад до камионите си. Отвращението й към Мейсън я заля отново, а с това и гневът. Ако спреше сега, ако се откажеше, преди да се е възползвала от всяка една възможност, щеше да ги остави да спечелят. Да спечелят Йън Принс, Едуард Мейсън и Фъргъс Кийф. Джо щеше да бъде запомнен като неподходящ за работата или дори като пълен провал. Още по-лошо - смъртта му щеше да остане неотмъстена.

- Без да стреляш по когото и да било - повтори тя.

- Да, госпожо. Сега отвори вратата. И помни...

- На три падам на земята.

- Имай ми вяра - кимна Танк.

Мери протегна крака навън и стъпи на земята. Вдигна ръце, без да я подканят. Хрумна й, че за последните двадесет и четири часа вече за трети път насочваха оръжие към нея.

- Стой там - излая Гарса и викна към шофьорите: - Рей, в бюрото ми има чифт белезници. Иди ги вземи и ми ги донеси.

- Едно ... - започна Танк.

- Разгърни сакото, за да виждам пистолета ти - нареди Гарса. - Внимателно и бавно. И кажи на партньора си също да излезе.

- Две.

Гарса се приближи, предпазливо присвила очи. Мери разкопча сакото и го разгърна широко.

- Танк, излез, моля те - каза тя.

- Три.

Мери се хвърли на земята. С крайчеца на окото си забеляза как Танк изскача от колата с пистолет в ръка. Не се целеше в Гарса или в шофорите, а го беше насочил към някакъв цилиндричен железен варел до вратата на двора. За секунда тя мерна върху него някаква лепенка с формата на ромб и думата „запалимо“, но само толкова. После чу изстрел и варелът експлодира.

Мери зарови лице в пръстта и усети как взривната вълна минава над нея. Горещината беше силна, но за кратко. Надникна изпод ръка и видя, че Танк тича към ферарито. Гарса лежеше на земята пред нея, без да мърда. Шофьорите на камиони бяха изчезнали. От варела в нощното небе се издигна огнено кълбо като гигантски фойерверк.

Чу как спортният автомобил запали. Беше уникален звук, ниско, мощно ръмжене, което отекна чак в стомаха й. Това не беше толкова кола, колкото звяр. Тя се надигна тъкмо когато Танк спря до нея и отвори вратата.

- Влизай.

- Тя да не би... - посочи Мери към Гарса.

- В безсъзнание е.

- Сигурен ли си?

- Дявол да го вземе, Мери, влизай в колата.

Ферарито беше толкова ниско, че тя направо падна на седалката. Интериорът не приличаше на нищо, което беше виждала. Всякакви циферблати и прибори светеха в електрикови нюанси на зелено и жълто.

Звънтенето от експлозията в ушите й заглъхна и тя чу друга сирена.

- Полицията - каза Танк и насочи колата към изхода. - Дръж се.

Вратата беше запратена чак по средата на улицата, усукано и разкъсано парче желязо. Отдясно към тях се носеше полицейски автомобил със светещ буркан, но още беше далеч. За неин ужас зад него се движеше още един.