Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- За „ДефКон“, нали? - попита шофьорът, като въртеше незапалена цигара из устата си. - Ей, от година на година ставате все по-млади. Скоро бебета ще почна да возя натам.

- Ей, приятел, просто карай - каза Джеси.

- Много сте оригинални.

Излязоха на булевард „Лас Вегас“ и подминаха „Мандалей Бей“, „Мираж“ и „Беладжио“, греещите храмове на неона. Светлините й напомниха за Банкок, за нощните пазари и хотелите по брега на река Чао Прая. Всъщност двата града въобще не си приличаха. Може би единственото общо между тях беше, че и в двата беше горещо денем и нощем и имаше множество високи сгради. Но сега това я натъжаваше. В Банкок татко й беше още жив, а Мишлето не се беше разболяла. А и тя не беше направила така, че майка й да не получи последното съобщение от баща й.

- Добре ли си? - попита я Гарет, като сложи длан на ръката й.

- Просто мълчи - каза Джес и изтри бузите си.

- Извинявай.

- Нямах това предвид. Просто съм уморена.

- И аз.

- Благодаря - кимна тя и облегна глава на рамото му.

- За какво?

Джеси искаше да каже хиляди неща, но думите се препъваха една в друга.

- Просто благодаря.

Таксито зави по „Фламинго Роуд“ и Джеси видя хотела в края на пряката, извисяващ се пред тях като ярко осветена празнична торта. Беше голям и красив, но не изглеждаше толкова бляскав като останалите. Това се връзваше. Хакерите и компютърните маниаци също не изглеждаха бляскави. Бяха само по-умни.

Таксито зави още веднъж и спря пред колоните на главния вход. Джеси плати, добави само долар за бакшиш и слезе, преди шофьорът да успее още веднъж да изкоментира колко е оригинална. Тръгна напред през огромното фоайе с размерите на футболно игрище и забеляза плакатите за „ДефКон“ при входа към източния коридор.

- Ето го - каза тя с въодушевление и се затича по коридора. Над входа към балната зала „Миранда“ висеше огромен банер с надпис „Плени знамето“. Джеси набра номера на бившия съотборник на Лайнъс и съобщи, че са пристигнали. Няколко минути по-късно един нисък и слаб мъж с няколкодневна набола брада и рошава коса излезе от залата.

- Ти ли си Джеси? - попита той, като гледаше Гарет.

- Всъщност аз съм Гарет. Тя е Джеси.

Макс се обърна към нея.

- Ти си Джеси?

- Лайнъс не ви ли каза, че съм момиче?

- Предполагам, че е забравил да го спомене. Каза само, че умът ти сече като бръснач и ще сме идиоти, ако не ти позволим да се присъединиш към отбора.

- Предполагам, че скоро ще разберете.

- Макс - представи се той и протегна кльощава ръка. - Радвам се, че дойде. Ето, сложи си тениската.

Макс й бутна в ръцете тениска в оранжево, жълто и черно.

- Добре дошла в „Нинджинер ите“. Ето го и пропуска ти. Носи го на врата си винаги когато си в зоната на играещите.

Джеси навлече тениската и метна пропуска на врата си. Тъгата и притеснението й изчезнаха. Никога през живота си не беше усещала такова вълнение. Беше на „ДефКон“. Беше „нинджинер“ и щеше да играе в „Плени знамето“ срещу Грубиянина. Това беше най-готиният момент в целия й живот.

- А Гарет? - попита тя. - И той е доста добър с кодовете.

- Съжалявам - поклати глава Макс. - Допускат по осем човека в отбор. Гарет, ако искаш да гледаш, около цялата игрална зона има места. Залата отваря в седем и половина, тридесет минути преди началото на играта.

- Не се притеснявай - каза Гарет и пъхна ръце в джобовете си. - Ще ида да взема нещо за ядене. Ще се видим.

- Доскоро - отвърна Джеси и го загледа тежко, за да не му хрумне да направи нещо лигаво, като например да се опита да я целуне.

- Доскоро - рече Гарет и тръгна по коридора. Джеси пона- мести тениската и се наведе, за да огледа картинката на нинджа от анимационен филм, който пронизва лаптоп със самурайския си меч. Рисунката беше неумела, но на нея не й пукаше. Сега и тя беше „нинджинер“ и нямаше да допусне някой да каже и дума срещу отбора й.

- Ела с мен - подкани я Макс. - Тъкмо тренираме и загряваме със задачки от „Завладей кутията“. Стандартните неща. Трябва да се срещнеш с всички и да кажеш какво можем да очакваме от теб.

Той отвори вратата и Джеси го последва в грамадната бална зала. За финалите се бяха класирали само осем от общо две хиляди отбора. Всеки от тях заемаше няколко маси, наредени във формата на и и събрани около команден квадрат в средата. На стената имаше табло с резултатите с имената на отборите. Освен „Нинджинерите“ участваха още „Пионерите с виолетово каре“, „Отбор мутант X“, „Големите лоши татета“, „Мумиите“, „Отбор Ко Тек Рай“, „Дас Бут“ и накрая Грубиянина.