Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Хитро - каза Танк. - Принс казва всичко, но и нищо. Не посочва кой е М „ не излиза на преден план и не казва: „Измъчвай нежелаещите да сътрудничат копелета, които няма да са съгласни с програмата.“

Мери отвори следващия файл с име „Седмично обновление/Кийф за Принс“. Беше имейл, пратен от личната поща на Фъргъс Кийф до Йън Принс и представляваше подробно резюме за последното развитие на разследването на УАН от ФБР.

- Принс е държал Кийф в джоба си през цялото време.

- Съжалявам.

- От това може и да се получи материал.

- За материал ще ми трябва много повече от това - рече Танк и запали двигателя. - Но едно е сигурно - не можем да седим тук и да четем.

- Къде отиваме?

Танк потегли и продължи надолу по улицата, без да пуска фаровете.

- Изключваме се от мрежата.

- Ед, Дон Бенет се обажда.

- Дон... чакай малко... Исусе, колко е часът?

- Тук, в Тексас, е пет сутринта.

Едуард Мейсън се прокашля, за да се разсъни.

- Пет часът. Да, добре. Изчакай за секунда.

Дон Бенет стоеше на задната си веранда и гледаше своето късче от американската мечта - голям неравен квадрат спечена пръст, обрасъл с пълзящи плевели, който представляваше задният му двор на дома му в Уестлейк Хилс. Навсякъде имаше разпилени играчки. В тъмното можеше да различи триколка, още една с голяма предна гума, бейзболни ръкавици и опъната широка лента твърд найлон. Когато по него се пуснеше вода, ставаше много хлъзгав и играеше двойната роля на водна пързалка и домашен басейн.

Той вдигна ръкавицата на най-големия си син, черна „Ролингс Голд Глав Геймър“. По негово време се играеше със „Стив Гарви“ с оплетка между палеца и другите пръсти. Дон Бенет беше запален привърженик на бейзболния „Доджърс“ цял живот, като млад слушаше коментара на Вин Скъли и макар че не беше живял в Лос Анджелис от осемнадесетата си година, все още беше заклет фен на отбора. Той се потупа с ръкавицата по крака.

Гарви. Валенсуела. Кършоу. Все велики играчи.

Всичко се свеждаше до лоялност.

- Здрасти, Дон. Съжалявам, че се забавих, трябваше да изляза по-далеч от жена ми. Не си представям, че по това време на нощта ми звъниш с добри новини.

- Става дума за Мери Грант.

- Господи Боже... Сега пък какво? Случило ли й се е нещо?

- Отбила се е през наказателния паркинг, където държим ферарито, и се е представила за агент на ФБР.

- Разпитвала е за колата?

- Да, сър. Подробностите са неясни, но в някакъв момент е имало престрелка и сериозна експлозия. Една жена е леко ранена.

- Успяла ли е да го вземе?

- Да, сър, откраднала е ферарито.

- Мери Грант е откраднала шибаното ферари?

- Била е с някакъв висок тъмнокос мъж. Предполагаме, че е Танк Потър, репортерът, който я докара до летището вчера. Оказва се, че неговият автомобил е бил изтеглен до същия паркинг, след като го арестували за шофиране в нетрезво състояние. Трябва да е видял ферарито, когато е отишъл да си прибере колата.

- И кога се е случило всичко това?

- Преди едва тридесет минути. Работя с местната полиция и се опитвам да открия автомобила, но засега сме с празни ръце.

- Отишла е там в три и половина и се е преструвала на агент на ФБР, за да открадне колата?

- Горе-долу така излиза, сър.

- Мамицата му - процеди Мейсън почти на себе си. - Ето къде е било. Той сигурно й е казал.

- Извинете?

- Нищо, Дон. Просто размишлявам на глас.

- Значи имате идея защо е искала колата?

- Този проблем не засяга управлението в Остин.

- Въпрос на национална сигурност. Да, сър. Не съм забравил.

- Точно така.

- Но, виждате ли, Старк е работел в УАН. Дори и да е въпрос на национална сигурност, като ръководител на управлението тук, в Остин, смятам, че трябва да съм осведомен за случай, в който е въвлечена една от най-големите корпорации в района ми. Поне в каква насока се движеше Джо Грант?

- Ако беше нужно да знаеш, вече щяхме да сме ти казали.

Дон Бенет пусна ръкавицата на сина си на верандата и закрачи по ливадата, а росата студенееше на краката му. Напомни си, че е човек, който следва заповеди. Вярваше в йерархията. Беше надежден мъж. Но най-вече беше лоялен към собствените си хора. А това включваше Джо Грант.