Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Интересна нощ? - попита Йън, като седна срещу него.

- И по-лоши съм имал.

- А Мери Грант?

- Нищо ново за докладване. Топката е в твоето поле, нали?

- Така е. Не очаквам да имам повече проблеми с нея.

- Щом казваш.

- Ще се видим, като стигнем в Юта - каза Йън, потупа Бригс по рамото и тръгна към личните си помещения. Чувстваше се като човек, прогледнал отново след дълги години на слепота.

Най-накрая можеше да вижда.

Черният път водеше към колиба, построена върху малка полянка, самотна като единствена къщичка върху дъска за игра на „Монополи“. Бяха подминали последната обитавана постройка преди десетина километра и вече бяха на поне тридесет километра източно от магистралата.

- Не си се шегувал, като каза, че се изключваме от мрежата - каза Мери и излезе от колата. - За какво точно идваш тук?

- За пъдпъдъци. Наричам я моята ловна хижа. Не изглежда особено добре по това време на годината, но през пролетта потокът е пълноводен, а тревата израства до кръста.

- И никой не знае?

Танк се измъкна от джипа и закрачи нестабилно към къщичката.

- Много хора знаят, но те са ми приятели. Няма никакви документи, съдебни записи или дела, които Йън Принс или Едуард Мейсън могат да издирят и проверят, за да се сетят, че се крием тук. Водата е от собствен кладенец, а електричеството е от генератор. Нищо не могат да проследят.

- Виждам.

Мери стоеше зад Танк и го чакаше да изрови ключовете си от джоба на панталоните. Мислеше си за плаката на стената в стаята на Джеси и надписа за „информацията, която иска да бъде свободна“. Вярваше, че разбира какво означава. Думите, идеите и фразите имаха собствен живот или поне зачатък на такъв, който крещеше за внимание. Може да ги смълчиш за малко, но самото им съществуване беше борба за изразяване и разпространение. Същото се отнасяше и за доказателствата, които Старк беше записал върху флаш паметта.

Танк отключи и бутна вратата.

- След вас.

Обзавеждането се състоеше от диван, маса, тумбеста печка на дърва и шкафчета.

- Хубаво е - одобри Мери. - Ейбрахам Линкълн би се почувствал като у дома си. Липсва ти само нощно гърне.

- Тоалетната и банята са отзад. Тук не е хотел „Четири сезона“.

- Забелязах. На вратата има дори нарисувано полукръгло прозорче.

- Стремим се да ви удовлетворим.

Танк заключи вратата и се стовари на дивана.

- Кафето и чашите са над мивката.

- Добре ли си?

- Ще се оправя.

Мери сложи трески и клечки в печката, запали огън, загря вода и направи кафе, докато Потър седеше и четеше увлечено файловете на Старк.

- Записал е всичко необходимо, няма две мнения.

Мери седна до него. Всяка от трите папки - „Мериуедър“, „Орка“ и „Титан“, съдържаше цяло гъмжило от стотици файлове. Започнаха с „Мериуедър“.

В директорията имаше имейли от Йън Принс до Едуард Мейсън и от Мейсън до Принс; от Принс до Питър Бригс и от Бригс до У Макнеър. Тъкмо Бригс му беше пратил есемеса „Приключи ли?“. Имаше и имейли от Принс до Харолд Старк. Следваха над десет файла за случаи на ФБР, които в никакъв случай не би трябвало да се появят в сървъра на частна корпорация. Джо беше работил по случая „Мериуедър“ заедно с Ранди Бел и Фъргъс Кийф и се оказваше, че Принс беше получавал всеки разпит на свидетел, всеки доклад за развитието на разследването и всяка молба за доказателства, които агентите бяха пращали.

Беглият преглед показа, че разследването беше започнало обещаващо. Някои от ключовите акционери бяха дали писмени показания под клетва, че са получавали чести заплахи от хора, за които смятат, че работят за „УАН Технолоджис“. Друг акционер беше признал за анонимна заплаха, че ако не гласува с дела си за УАН, зависимостта на сина му от наркотици ще излезе наяве. Имаше и показания под клетва от главния финансов директор на „Мериуедър“, че от сървърите на компанията са откраднати поверителни данни за продажби, а към тях беше прикрепено и оплакване от техническия директор за кражба на тайни инженерни данни от проект, наречен „Титан“. Мери и Потър предположиха, че документите за проекта са в папката, която Старк беше озаглавил по същия начин.

След това обаче разследването беше стигнало до задънена улица. Един от свидетелите беше оттеглил показанията си, като твърдеше, че са фалшиви и дадени под принуда. Друг се беше разболял и не можело да бъде разпитан. Запитванията за информация относно УАН оставаха без отговор. Призовките се оспорваха. Всичко сочеше, че това е класически пример за прикриване. Но вместо да увеличи усилията си, какъвто беше обичайният модус операнди, или начин на действие на ФБР, Бюрото беше направило точно обратното. Записка от Фъргъс Кийф до Джо и Ранди Бел изискваше да прекратят разследването. И двамата бяха възразили, но без никаква полза. Седмица по- късно Джон Мериуедър беше изчезнал в самолетна катастрофа и случаят беше официално приключен. Скоро след това беше одобрена и продажбата на компанията на „УАН Технолоджис“.