Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Телефонът продължи да звъни и южноафриканецът излезе забързано от кабинета.

Джеси.

Мери погледна часовника си. Беше два и половина. Предполагаше, че Джеси се прибира и точно сега е на улицата. Дори и да не беше така, мъжът в къщата можеше да разбере къде е. Той беше убиец. Мери нямаше да позволи някой да нарани дъщерите й.

Тя изпълзя бързо изпод бюрото, без да се старае да не вдига шум. Нямаше време за това. Посегна да извади пистолета на Джо, но той беше в къщата на Креймърови заедно със сакото и чантата й.

- Ало - каза южноафриканецът по телефона. Акцентът му беше изчезнал и звучеше като адмирала. Аристократ от Анаполис.

Мери взе купата от масичката до вратата. Беше стоманена купа за готвене от Тайланд, тежка, със скосени стени и остри ръбове. Откакто се бяха върнали, я ползваха да държат ключовете си в нея.

Тя влезе в кухнята. Мъжът беше висок и стегнат, облечен в черно и обърнат с гръб към нея. С едната си ръка държеше телефона до ухото си, а пистолетът беше в другата. Ако се обърнеше, щеше да я застреля. Вече би трябвало да я е чул, че се приближава, но тя знаеше, че е по-съсредоточен да слуша какво казва Джеси, а и смяташе, че в къщата няма никого.

Мери вдигна купата високо с две ръце и я стовари върху темето на мъжа. При удара по черепа изръмжа, както правеше, когато на софтбол успееше да прати топката с бухалката далеч и да вземе направо две бази, а китките и ръцете я заболяваха. Мъжът падна на колене, Мери изтърва купата и тя издрънча по пода. Той се обърна и тя видя черните сенки по лицето му и бледосините очи, които светеха дори в тъмното. Мъжът мигна, вдигна пистолета и се срути на земята. Движението му беше по рефлекс, не се опитваше да стреля, а да се хване за нещо, дока- то губеше съзнание. Мери отскочи назад. Южноафриканецът се стовари тежко върху бузата си и повече не помръдна.

Мери изтръгна телефона от ръката му.

- Джеси? Мама е. Къде си?

Отговори й мъжки глас:

- Госпожо Грант? Казвам се Лайнъс Янковски. Връщам обаждането ви. Успокойте се, става ли? Всичко е наред.

- Лайнъс? Тя с вас ли е? Мога ли да говоря с нея?

- Не, госпожо. Не е с мен. Помислих си, че ви се е обадила, за да ви каже.

- Къде е тя? Добре ли е?

- Съвсем добре е, госпожо Грант. Или поне беше добре, когато тръгна. Казах й да ви се обади.

- Как така е тръгнала? Къде е?

- Предполагам, че в момента сигурно каца във Вегас.

- В Лае Вегас?

- Да, госпожо. Отива на конференцията „ДефКон“.

Йън остави чашата си чай. Очите му се бяха насълзили от усилието да се взира в толкова много екрани толкова дълго време. Беше приключил работата си. На сутринта Мери Грант щеше да установи, че животът й се е променил значително. Тя беше твърде горделива и упорита, но не беше глупава. Щеше да избере моркова, не пръчката.

Йън се прозя, прекоси кабинета си и приседна на ъгъла на бюфета. Щеше да се гордееш, татко, каза той тихо, като гледаше черната чанта. Аз не съм някакъв кръвожаден дивак. Не си ме отгледал, за да наранявам хората. Аз съм дипломат, като теб. Или поне така ни караше да смятаме. Но аз знам, нали? Точно затова си оставил чантата, искал си да разбера.

Йън коленичи и внимателно откопча месинговите токи. Отвори чантата, както някой учен би разгърнал древен ръкопис. Вътре имаше папки. Всекидневните циркулярни писма от консулството в Прага от около 1988 година. Предстоящите празници. Работното време. Строго написано комюнике, в което се казваше, че само началникът на станцията и неговият помощник могат да използват наскоро сложената телефакс машина. Имаше и чекова книжка. Балансът беше седемстотин и петдесет паунда. Проучването на банковите регистри показа, че чекове са били редовно изписвани в полза на компанията за залагания „Оф-трак бетинг“. Сумите стигаха до четиристотин паунда, но по-задълбоченото изследване установи, че Питър Принс е правил и доста по-големи залози. Казано по-точно, сто тридесет и седем хиляди паунда за период от петнадесет години. Почти двеста и петдесет хиляди долара. Днес това бяха жълти стотинки, но в онези дни това е била много сериозна сума за дипломат, печелещ по тридесет и осем хиляди паунда на година.

Йън остави чековата книжка. В чантата имаше още нещо. Той го извади и го задържа в дланта си. Веществено доказателство

А: един полуавтоматичен деветмилиметров пистолет „Валтер ПКК“. Правителствена поръчка. Сериен номер 9987С.