Кристофър Райх: Абсолютен контрол

- За колко време?

- Две години.

- Две? А след това във Вашингтон?

- Ами, да - отвърна той с пресилен оптимизъм. - Не могат вечно да ме държат настрани.

Мери му се усмихна. Тя знаеше, че той е съкрушен, много по-разочарован, отколкото тя въобще би могла да бъде.

- Ще се справим - каза тя. - В Сакраменто нали има баскетболен отбор?

- „Кингс“. Но са слаби.

- Значи билетите ще са евтини. Ще си вземем хубави места близо до игрището за мача с „Бостън Селтикс“.

- Така те искам - усмихна се Джо по-сърдечно и тя видя как нещо проблесна в очите му.

- Хайде, да вървим. Не искаме да пропуснем големия момент.

Пред тях около двадесет от гостите на хотела се бяха наредили в рехав кръг до прибоя. Повечето вече бяха сглобили фенерите си и държаха големите бели рамки, нетърпеливи да им позволят да запалят свещите вътре.

- Справяте ли се, момичета? - попита ги Мери.

- Джеси вече направи нейния - каза Грейс.

- Беше лесно - рече Джеси и вдигна фенера си да го покаже.

Фенерите представляваха високи правоъгълни кутии от промазана оризова хартия. Във всеки от ъглите трябваше да се промушат бамбукови пръчици, за да ги изпънат добре. Друга пръчка, достатъчно дебела, за да може върху нея да се закрепи свещ, придържаше дъното отворено. Щом свещта бъдеше запалена, горещият въздух се вдигаше нагоре, а хартията го улавяше и задържаше. Той се натрупваше и фенерът постепенно политаше.

- Дай да ти помогна, мишле - каза Мери.

Грейс й подаде фенера и Мери бързо откри, че задачата по сглобяването му е по-трудна, отколкото беше очаквала.

- Мамо, дай на мен.

Джеси взе фенера на Грейс и го завърши за секунда.

- Да сглобя ли твоя и на татко?

- Ние ще се оправим - каза Джо.

Управителят на хотела размаха ръце и помоли за вниманието на гостите.

- Време е - каза той. - Моля, запалете свещите.

Небето беше потъмняло значително за последните няколко минути. Хоризонтът беше обрамчен със синя ивица, а хилядите звезди примигваха над главите на хората. Джеси драсна клечка кибрит и запали свещите една по една. Четиримата застанаха един срещу друг с протегнати ръце, като държаха фенерите си съвсем леко с връхчетата на пръстите.

- Дами и господа, желая весела Коледа на всички ви - поздрави ги управителят на хотела.

Зад тях някой пусна първия фенер и извика. Всички се обърнаха и проследиха как забулената светлинка се издига в небето. Още един фенер полетя, после още един и скоро над десетина бледи сенки се носеха нагоре като свенливи души, възнасящи се към рая.

- Сега ли? - попита Джеси.

Джо погледна Мери, а тя кимна:

- Сега.

Те пуснаха фенерите си едновременно. За миг прозрачните кутии зависнаха на място пред очите им, без нито да се издигат, нито да падат, и Мери прехапа устни, като се надяваше, че не са ги пуснали твърде рано, но скоро всеки се завъртя и се понесе нагоре.

- Тръгвайте - каза Джеси.

- Вървете - додаде Грейс.

Сбралите се гости се смълчаха. Никой не продума. Само вълните нашепваха своя ритъм по пясъка. Мери хвана Джо за ръката, той улови Джеси, а тя Грейс. Грейс се усмихна и пое ръката на майка си. Бяха свързани. Един кръг, едно семейство.

Мери си помисли, че това е всичко, което някога е искала, зачуди се как е имала такъв късмет и се помоли мигът никога да не свършва. Държаха се за ръце, фенерите се издигнаха високо в небето и се отнесоха далеч над морето. Блещукащите светлинки избледняха, примигаха една по една за последен път и изчезнаха.

Някъде край тях гръмна фойерверк, след това още един. Резките звуци нарушиха транса им и плажът внезапно оживя. Мъже и жени викаха, радваха се и крещяха: „Весела Коледа!“ Навсякъде царяха суматоха и веселба.

Мери изгледа семейството си, но никой не каза и дума. Стояха сякаш онемели. След много-много време тя си мислеше, че по някакъв неопределим начин бяха усетили, че това е последният им такъв общ момент. Че светът, какъвто го познаваха, щеше да свърши и някъде зад хоризонта вече се спотайваше сянка, надигнала се да се изпречи на пътя им.

- Весела Коледа - каза Мери.

- Весела Коледа, мамо - отвърна Грейс.

- Обичам ви - усмихна се Джеси.

- И аз ви обичам - каза Джо. - Всичките ми момичета.

И последните фенери се скриха в тъмнината. Накрая четиримата пуснаха ръцете си.