Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Вдигни! - прошепна Джо трескаво. - Отговори, моля те.

Чу как зад него спря кола. Вратите се отвориха, мъжки гласове говореха нещо, долови се и невъзможното за объркване щракване от поставяне на пълнител в автоматично оръжие.

Джо задържа телефона до ухото си.

- Хайде, вдигни.

Внезапно апаратът оживя.

- Здравейте. Аз съм Мери. В момента не мога да приема обаждането ви, но ако оставите съобщение, ще се свържа с вас при първа възможност. Желая ви страхотен ден.

Джо затвори очи.

- Скъпа... къде си?

- Само не днес - прошепна Мери и стисна волана малко по-здраво. - Не ме карай да закъснявам днес.

Беше четири часът следобед, а движението по „Мопак“ беше задръстено, докъдето се виждаше. В Остин часът пик започваше рано.

- Всички добре ли са? - попита тя, като погледна през рамо.

Грейс гледаше някъде през прозореца, отпиваше от безалкохолното си „Соник“, а мислите й витаеха някъде далече. Джеси седеше до нея, нахлупила слушалки, вперила поглед в телефона на Мери, а пръстите й яростно тупкаха по екрана.

- Джес, мила, какво правиш с телефона на мама? - попита Мери.

Джеси не отговори.

- Чува те - каза Грейс, - но в момента просто не иска да отговори.

- Какво прави?

- Не знам. Вероятно поства в Инстаграм.

Мери погледна как пръстите на Джеси правят туп-туп- туп по стъкления екран и си помисли, че това прилича повече на писане на статия за енциклопедия. Дочуваше кънтящите баси на музиката, която тормозеше тъпанчетата на голямата й дъщеря тийнейджърка, и някакъв ядосан глас, който крещеше нещо, но знаеше, че надали ще разбере какво.

- Джеси?

Колите пред тях се раздвижиха и Мери забрави за телефона. Тя подкара, измина четиридесет-петдесет метра и трафикът отново замръзна. Ако се движеха с това темпо, щяха да са късметлии, ако се приберяха до пет.

Само не и днес, защото точно днес беше седемнадесетата им годишнина от сватбата с Джо. Мери просто не можеше да повярва. Всички клишета как времето летяло се бяха оказали верни. Тя се погледна в огледалото. Очите й бяха малко по-уморени, кожата й не беше гладка и опъната като преди, но ако се усмихнеше и раздвижеше чертите на лицето си, се справяше доста добре със задачата годинките й да не личат. Дори беше успяла да отслабне с три килограма и вече се побираше в любимата си къса черна рокля. Петдесет и шест килограма не бяха зле за жена, висока сто шестдесет и три сантиметра, на тридесет и девет години и майка на две деца.

Започна да си мисли за вечерта. Щяха да започнат с по едно мартини с джин, вермут, но и с няколко капки от маринатата на маслините в бара на хотела, а после щяха да вечерят в „При Съливан“. Никой не можеше да я спре да си поръча, щом стъпеше в заведение с хубави пържоли. Нямаше да си вземе само месо, трябваше да има и от всички гарнитури - спанак със сметана, намачкани картофи с чесън и голяма салата от охладена маруля айсберг с много дресинг със синьо сирене. Почуди се дали роклята ще й става, след като погълне един каубойски рибай стек с кост.

След вечеря щяха да се върнат в стаята си в „Уестин“ с изглед към езерото Лейди Бърд, малък язовир на красивата зелена река, която се виеше из центъра на града. Тя и Джо имаха нужда от една такава вечер. Напоследък той беше претрупан с работа и отсъстваше дори повече от обичайното. Не бяха водили някакви спорове, поне не и големи, но между тях се беше просмукало напрежение, породено от невъзможността да споделят живота си нормално. Тази вечер щяха да си спомнят защо е трябвало да бъдат заедно. Джо беше обещал да се върне навреме и да се държи по възможно най-добрия начин, което означаваше никакви телефони и никакви разговори за работа - да бъдат само двамата. Другото щеше да свърши късата черна рокля.

Колата пред тях помръдна със сантиметър и Мери видя как плановете й да се върне у дома навреме се сгромолясват. Вината беше нейна, искаше да свърши толкова много неща, а знаеше, че беше планирала специална вечер. Трябваше да приготви вечеря за момичетата, да си вземе душ, да си изсуши косата, да си сложи грим, а след това да се върне в центъра в седем часа. Нямаше как да стане, затова започна да внася корекции в плановете си. Нямаше да прави спагети, а нарязано пилешко и вместо да вари картофите на пара, щеше да ги изпържи. Косата й сигурно щеше да изглежда добре и без душ. Тя улови погледа на Грейс в огледалото за обратно виждане. Нима притеснението й беше толкова очевидно?