Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Джо е пострадал.

Мери си беше представяща хиляди пъти как чува тези думи или нещо подобно и хиляди пъти ги беше отхвърляла. Не и Джо. Той е специалист по електронно наблюдение. Той подслушваше телефони, вадеше заповеди за следене на нечия комуникация. Прекарваше цели дни в някакви бусове, наблюдаваше и слушаше. Целите му бяха кметове, градски съветници и касиери, които изсмукваха пари от обществените бюджети. Джо не се занимаваше с опасни дела. Беше й обещал, че няма да го прави, когато се роди Грейс, и го беше повторил в деня, когато разбраха, че е болна. Истината обаче беше, че тя не знаеше е какво се занимава той всеки ден.

Бенет я дръпна към един тих ъгъл.

- Ето как са нещата - започна той. - Джо е бил прострелян. Изгубил е значително количество кръв. В момента е в операционната. Само това мога да ти кажа.

- Колко зле е?

- Зле. Куршумът може би е засегнал сърцето. Когато са стигнали до него, е нямал сърдечна дейност.

- Бил е мъртъв?

- В клинична смърт, да.

- Има ли друга?

- Съжалявам.

- За колко време е било спряло сърцето му, преди да го накарат да бие отново?

- Не знам. Може би лекарите от Бърза помощ или хирургът ще могат да ти кажат. Докараха го от Дрипинг Спрингс с хеликоптер на пожарната.

- Къде се намира това място?

- На четиридесет километра на запад по шосе 290.

- Той ми каза, че работи по случай в Бестроп, а това е на югоизток от града.

Бенет погледна настрани.

- Мери, моля те. Знаеш правилата. Не мога да говоря за разследване.

- Защо е бил там? - извика тя и всички се обърнаха към тях.

- Имал е среща с ТИ - каза Бенет, като си даде сметка, че са привлекли внимание, и се приведе към нея. - С таен информатор.

- Знам какво е ТИ.

- Джо работеше сам. Не знам подробностите, но от всичко изглежда, че инструктажът не е бил спазен. Информаторът е бил въоръжен и...

- Стига - прекъсна го Мери. - Говорим за Джо, а не за някакъв зелен новак, току-що излязъл от Куонтико. Той никога не би допуснал до него да се доближи човек, когото смята за опасен, без да го провери дали е въоръжен.

- Знам само, че Джо е бил в колата с информатора, а нито един от двамата не е излязъл.

- Значи и информаторът е мъртъв?

- Господи, Мери!

Бенет се озърна ядосан, сякаш се почувства измамен.

- И бездруго вече ти казах твърде много. Ще ти кажа още, когато получа разрешение. Нека сега се концентрираме върху това да помогнем на Джо да се оправи.

Но Мери не беше в настроение да чака. Тя се взря в Бенет, надникна в уморените му кафяви очи, които постоянно се отклоняваха от нейните, и плъзна поглед по перфектния възел на вратовръзката му и чудесно лъснатите му обувки.

- Кой ще трябва да ти даде разрешение, Дон?

- Мери, моля те.

- Кой?

- Това е просто израз. Не мога да говоря за неща, които не знам. Джо е и мой приятел.

Мери затвори очи и си пое въздух, като си мислеше за обаждането.

- Той е знаел какво ще се случи.

- Моля?

- Джо е знаел, че нещо не е наред.

Бенет се размърда в стола, като беше съвсем нащрек.

- Не съм сигурен, че разбирам какво намекваш.

- Той ми се обади. За да разбера, че е в беда - изхлипа тя и се разплака. Не можеше да се спре. Никаква воля, гняв или срам не можеха да пресушат сълзите й.

- Не успях да вдигна, но той ми остави гласово съобщение. Мисля, че е искал да му помогна.

- Обадил ти се е да ти каже, че има проблем?

- Аз съм виновна. Не вдигнах.

- Не говори така. Вината не е твоя.

-Ако бях...

- Джо знаеше какво прави.

Мери прие това като обида. Тези четири думи прехвърляха вината на плещите на съпруга й и измиваха ръцете на ФБР от всякаква отговорност.

- Да, знаеше - отвърна тя. - И никога не би се оставил да попадне в опасна ситуация с въоръжен човек. Не и ако е бил сам. Ти би ли го направил?

Бенет понечи да отговори, но си прехапа езика и премълча.

- Сега не е времето да го обсъждаме.

- Кой го е покривал?

- Никой. Нямало е втори човек.

- Кой тогава се е обадил за линейка? Кой го е намерил? Какво не ми казваш?

Бенет сякаш не я чу.

- Какво се казваше в съобщението?

- Сам чуй - рече Мери, погледна в чантата си, но не видя телефона. - Оставила съм го в колата.