Кристофър Райх - Абсолютен контрол

В болницата след това адмиралът забоде на халата й един от медалите си „Пурпурно сърце“, които се връчват за получаване на бойни рани, и призна, че никога през живота си не е виждал толкова кръв, като това включва и времето, когато е управлявал патрулни торпедни катери в делтата на Меконг във Виетнам.

Мери беше на дванадесет, когато съдбата отново й напомни, че е смъртна. Беше излязла със семейната ветроходна лодка в залива Чесапийк, не прецени промяната във вятъра, при един порив платното се извъртя и я събори във водата. Беше декември, температурата на водата беше пет градуса и половина, а течението се усилваше. Докато успее да се покатери обратно на борда и да се върне в пристана, телесната й температура беше спаднала до тридесет и четири градуса и тя трепереше като... всъщност трепереше точно като сега. Докара си двустранна пневмония и вдигна четиридесет и един градуса температура. Положението й беше толкова зле, че в един момент родителите й викнаха дори свещеник, макар че тя нямаше никакъв спомен. Сещаше се единствено, че когато треската премина и тя отвори очи, видя, че на нощното й шкафче е оставена Библия, а отметката стоеше на двадесет и третия псалм - „Господ е пастир мой. Няма да остана в нужда...“.

После падна тежко с велосипеда си, счупи крак на футбол, а от лакроса се сдоби с мозъчни сътресения. Мери не смяташе, че това е нещо кой знае какво. Раната на челото й беше просто драскотина, пневмонията, която я вкара за две седмици в болницата, беше някаква настинка, а свещеникът, повикан да отслужи последните ритуали край умиращия, беше окачествен като родителска истерия. За нея всичко това беше доказателство, че е неуязвима. Беше изстрадала толкова много и беше преодоляла толкова препятствия, че нямаше как да предизвика някаква нова ситуация, която да я уплаши. Тя беше кралица Мери Лъвското сърце.

Всичко се промени с Грейс. Последните две години бяха изцедили цялата й увереност, че и повече. Дори една майка не можеше да прекара безброй безсънни нощи край леглото на детето и да не спира да реди молитви. Рано или късно дори най- непоколебимите се огъваха.

А сега и Джо. Това предизвикателство беше вече прекалено. Беше планина, която не беше екипирана да изкачи. Не беше готова да бъде вдовица, не и сега. Не и с Грейс и нейната болест и отношението на Джеси. Не и когато пред нея все още имаше толкова много живот, който изискваше усилията й, толкова много дни, през които трябваше да премине. Не и сега. Никога.

Стегни се, момиче. Едната ръка на руля на лодката, едното око към хоризонта.

Асансьорът спря на петия етаж. Вратата се отвори, но Мери не помръдна. Стоеше на място, а баритонът на баща й отекваше силно в главата й.

Отказвам да се подчиня, адмирале.

Мери вече не беше неуязвима. Кралица Лъвското сърце беше готова да слезе от трона.

Тя видя Джо през прозореца. Беше единственият пациент в спешното отделение, лежеше със затворени очи, а тръбичката на аспиратора се подаваше от устата му. В тялото му влизаха и излизаха повече системи, отколкото можеше да преброи. Цяла армия машини следяха жизнените му показатели. Имаше монитор за сърдечната дейност, автоматичен апарат за мерене на кръвното налягане и енцефалограф за мозъчните функции. Отстрани бяха наредени и други, а Мери знаеше имената на всички.

- Трябва ли да си сложа халат или маска? - попита тя, без да отмества очи от неподвижното тяло на съпруга си.

- Няма да е необходимо - каза д-р Алекзандър.

Мери престъпи през прага на стаята и се доближи до леглото.

- Джо - каза тя тихо, сякаш щеше да притесни други хора. - Аз съм. Дойдох веднага щом разбрах. Добре ли си?

Доктор Алекзандър беше съвсем прям в обясненията си за състоянието на Джо и каква е неговата прогноза за възстановяване. Бил е прострелян в гърдите с оръжие с голям калибър. Куршумът е минал на три милиметра от сърцето, засегнал е артерия, после е поразил гръбначния стълб и е излязъл през гърба. Парализата от врата надолу беше предвидимо заключение. По- големият проблем беше загубата на мозъчни функции поради липсата на кислород от продължителното спиране на сърцето.

- Лекарите от Бърза помощ смятат, че когато са открили съпруга ви, сърцето му е било спряло от тринадесет минути. Цяло чудо е, че въобще е жив.

Всяка професия си има свой речник, помисли си Мери. Във ФБР говореха на собствен жаргон. Инструктажите не се спазваха, доносниците бяха тайни информатори. Семействата пък „нямаше нужда да знаят“. Лекарите не бяха по-различни. Говореха за продължително спиране на сърцето, за церебрална кислородна недостатъчност и за значителни поражения по тъканите. Мери също владееше този език и знаеше, че докторът има предвид, че Джо е бил в мозъчна смърт, не е можел да диша самостоятелно, а в гърба му зее дупка колкото топка за тенис.