Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Тялото на Джо подскочи, сякаш го удари ток. Веднага запищя тревога за „код синьо“, който се подаваше, когато някой пациент се нуждаеше от съживяване или спешна медицинска помощ. Мери не помръдна и остана вторачена в екрана с данните за сърдечната дейност. Цифрите бързо намаляваха. Сестрите се втурнаха в стаята.

- Не правете нищо - каза им тя. - Оставете го да си иде.

- Извинете, госпожо - прекъсна я една от тях, - но вие трябва да си вървите.

Доктор Алекзандър се появи секунда по-късно. Мери го погледна умоляващо и той кимна.

Мери излезе от стаята, долепи длан до стъклото на прозореца и потърси с поглед лицето на съпруга си. Една сестра избутваше количката с дефибрилатора до леглото, хващаше електродите и ги вдигаше към гърдите на Джо. Доктор Алекзандър я спря и категорично поклати глава.

За миг Мери успя да види съпруга си, гордия му профил и повдигнатата брадичка. Тя затвори очи и се опита да го види какъвто беше, какъвто го помнеше, когато го нямаше.

Тя се сети как в Самуи Джо вървеше по плажа пред нея с Джеси и Грейс от двете му страни. Той риташе вода към краката им, те я ритаха към него и тя чу как той вика имената им и се смее. Един щастлив мъж.

Мери отвори очи, за да се сбогува.

Безопасно пътуване, скъпи.

Летяха в третата обиколка и Йън Принс изоставаше.

Той сви пръстите на лявата си ръка около лоста за газта на своя „Мустанг P51-D“ и го бутна леко напред, като с едно око следеше оборотите на двигателя, а с другото наблюдаваше панорамата от небе и земя, която се разгъваше зад плексигла- совата кабина, и самолетите под и зад него. Приближаваше третия пилон, боядисан с червени ивици варел от масло, поставен на петнадесетметров телефонен стълб. Дясната му ръка се сви около другия лост и щом самолетът мина покрай пилона, натисна силно. Самолетът се наклони рязко, крилата се обърнаха на деветдесет градуса, а пустинята Невада се разми пред очите му. Той затвори уста, стисна зъби, задържа дъха си и напрегна мускули. Натоварването в завоя беше пет же, раменете му се вкопаха в седалката, а челюстта му хлътна към врата. Двигателят виеше възторжено, като моторен трион, режещ твърдо дърво. Той завърши завоя, изравни крилете, натоварването спадна и плещите му се освободиха от хватката на гравитацията.

Йън се съсредоточи върху опашката на птичката пред него. Това беше „Бойна брадва“ на Гордън Мей, също „Мустанг P51-D“. Корав боец от Втората световна война с бутален двигател на „Пакард“ и четприлопатен въздушен винт. Мей беше боядисал машината си в огненочервено, а логото на компанията му „Мей Микрочипс“ покриваше всеки сантиметър от фюзелажа.

За разлика от него самолетът на Йън изглеждаше като току-що излязъл от фабриката, по сребристата стомана нямаше петънце, а под крилете беше изрисуван знакът на военновъздушните сили на САЩ. Беше изглеждал по същия начин и през май 1945 г„ когато пилотът от 477-а ескадрила Джордж Уестърман беше летял с него над полетата на Бавария и беше свалил четиринадесет германски самолета.

Йън беше спасил машината от депото за вторични суровини, беше я ремонтирал и я беше нарекъл „Лара“, на името на майка си. Самолетът не заслужаваше толкова хубаво име. Точно като майка му, той беше подла и гневлива кучка, която би те убила само да й попаднеш пред очите.

Йън погали газта и метна бърз поглед по приборното табло. Стрелката на датчика за температурата се беше вдигнала високо и бялата игла гъделичкаше червения сектор. Майната му на прегряването. Нямаше за кога повече да чака, иначе преднината на Мей щеше да стане нестопяема.

Йън не харесваше Гордън Мей, но още по-малко харесваше да губи.

Той увеличи скоростта до 400 възела, което беше малко над 740 км/ч, или с почти четиридесет километра в час над максимално допустимата производствена скорост. Самолетът се разтресе, а вибрациите го удариха в гръбнака. Йън държеше здраво лоста за управление. Китките му бяха дебели, а дланите - големи и силни. Силата на здрависването му изненадваше хората. Изпълнителните директори в индустрията на информационните технологии не бяха известни с добрата си физическа форма. В обществото се беше наложило мнение, че коефициентът на интелигентност и физическата сила са в обратнопро- порционална връзка. Йън оборваше това схващане и по никакъв начин не приличаше на човек на такъв пост.

Зад него ниско вляво се плъзна дебел и бавен „Груман Беъркет“. Стара щайга в сравнение с неговия суперкомпютър. Сравнението му хареса и под шлема и очилата се появи усмивка, която обаче бързо изчезна, щом видя, че опашката на Мей проблясва под слънчевите лъчи само на секунда-две пред него. Йън го настигаше.