Кристофър Райх - Правилата на измамата

Колкото повече четеше, толкова по-голям гняв го изпълваше. Без съмнение ЦИАД бе реално съществуваща законна фирма. Как тогава в списъка на служителите й фигурираше жена с измислена самоличност.

В този момент някой рязко почука на прозореца му.

Джонатан подскочи на седалката си и обърна глава наляво.

Трябваше му някаква кърпа. Призрака не предполагаше, че ще бъде толкова тъмно. Блясъкът от изстрела щеше да се види от поне десет коли назад. Той порови из чантата с багажа си и измъкна отвътре черна тениска. Разкъса я и уви парчето плат около заглушителя. Преди да излезе от автомобила си, прикрепи торбичката над отвода за изхвърляне, за да улови празните гилзи.

Отвори внимателно вратата, измъкна се и я остави леко открехната до завръщането си. Приведе се в тясното пространство до предпазния парапет и погледна назад. Въздухът в тунела беше леден и влажен. Покрай него, на една ръка разстояние, профучаваха каменните плочи на стената. Мерцедесът стоеше през три коли зад неговата. Автомобилите помежду им тъмнееха — явно шофьорите си почиваха. Лампата в купето на Рансъм обаче беше включена. Четеше някакви документи, осветен като на театрална сцена.

Все така приведен, Призрака тръгна нататък. Мина покрай едната кола, после покрай следващата. Погледна часовника си. Девет минути след тръгването на влака. Служителят на гишето за билети го бе уведомил, че ще прекосят тунела за петнайсет минути. Впери поглед в Рансъм. Светлината в купето беше проблем. Не искаше да забележат тялото, преди да са стигнали до Кандерстег. Мобилните телефони имаха обхват в тунела. Някой можеше да се обади в полицията.

Приклекна.

Изчака една минута. После отново тръгна.

Заобиколи последната кола и се прехвърли на другата платформа. Мерцедесът беше в началото на вагона. Тук нямаше предпазен парапет и Призрака трябваше да внимава да не се подхлъзне. Направи още една крачка и се подпря на предната броня. Изправи се до шофьорската врата. Освободи предпазителя и почука с пистолета си по прозореца.

Джонатан Рансъм погледна право към него.

Призрака натисна спусъка.

Джонатан се взря през прозореца. Отвън имаше нещо някаква сянка, силует… Очите му се разшириха от уплаха. Към челото му бе насочен пистолет.

Заслепи го внезапен блясък.

Сепна се и извърна глава встрани. Разнесе се звук като от хрущене на пясък. После още веднъж. Джонатан обърна очи към тайнствения силует. Отново огнен език облиза стъклото. Куршумите удряха в прозореца, но не успяваха да го пробият…

Стъклото беше бронирано.

Той не можа да реагира навреме. Вратата се отвори и през процепа се подаде ръка. До бузата му се опря дулото на пистолет.

Джонатан отметна инстинктивно глава назад и сграбчи китката. Насочи я нагоре точно преди поредният куршум да пробие тавана. Стисна китката с двете си ръце и я изви надолу. Погледна към вратата и мярна очертанията на лице. Свъсен поглед, хладнокръвно изражение…

В този момент влакът навлезе в разширения участък към края тунела. Стената от дясната му страна изчезна и пред погледа му се ширна гледка, подобна на подземна пещера. В далечината примигваха светлини. Наближаваха гарата в Кандерстег.

Килърът едва успя да отскубне китката си. Джонатан хлопна вратата и я заключи. Тъмният силует потъна в мрака. Джонатан запали двигателя. Ала къде да отиде? Напред или назад бе невъзможно, а не можеше да стои и да чака да го застрелят. Натисна клаксона и включи фаровете. Ксеноновите лъчи обляха колите пред него в кристално синкава светлина. Едва сега забеляза, че между вагоните нямаше предпазни парапети. Разделяше ги напречна верига, дълга около два метра.

Влакът излезе от тунела. Железопътната линия се насочи наляво, плътно покрай перона за разтоварване. Джонатан включи на скорост, завъртя волана и натисна педала на газта. V-образният 12-цилиндров двигател мощно тласна колата напред. Бронята скъса предпазната верига и автомобилът се стовари на перона. Предното стъкло се покри с мокър сняг.

Джонатан се приведе напред и затърси опипом лоста управление на чистачките. Пред погледа му изникнала тъмните очертания на някакво препятствие. Най-после успя да открие това, което търсеше, и чистачките се раздвижиха. Само на десетина метра пред него стърчеше вестникарска будка. Завъртя рязко волана и на косъм успя да избегне удара.

Продължи по товарната рампа към паркинга и спря на червения светофар, регулиращ достъпа към магистралата. Далеч зад него проскърцаха спирачките на влака. Свалянето на колите от платформите още не беше започнало.