Кристофър Райх - Правилата на измамата

След като плати билета на стойност двайсет и франка, Призрака спря автомобила в зоната за изчакване. Маркировката разделяше асфалта на ленти, номерирани от едно до шест. Първите две вече бяха запълнени с коли и камиони. Служител в светеща оранжева жилетка го насочи към третата лента.

Влакът чакаше. Вместо пътнически вагони имаше открити платформи с навеси от метални пръчки за защита от природни стихии. Дългата им редица потъваше в непрогледния мрак. Заприлича му на една великолепна, сърдита, гигантска змия, подала главата си от входа на пещера…

Погледна часовника си. Оставаха девет минути до тръгването на влака.

Призрака се взря в огледалото за обратно виждане и видя Рансъм да влиза по алеята на разстояние три коли зад него. Тупна с длан по волана — нещата вървяха по вода…

Отвори жабката, извади пистолета си и прикрепи заглушителя. После го положи на седалката до себе си. Свали мускалчето от врата си. Прошепна молитвата си бавно и със страст, докато съзнанието му долавяше глухите удари на тъпаните от тропическите гори. Намаза куршумите един по един с отровата. Уверен, че душата на поредната му жертва няма да го преследва от отвъдното, Призрака зареди пистолета си.

Оставаше му само да чака.

Светна зелен сигнал. Двигателите заръмжаха. Стоповете примигнаха. Автомобилите бавно започнаха да пъплят към товарните вагони. Лентите от дясната му страна опустяха. Колата пред него потегли. Джонатан се придвижи напред и стъпи на платформата. Продължи да следва колата пред себе си вагон след вагон, в посока към локомотива. От двете страни се издигаше нисък парапет, а от навесите висяха табели с надписи, уведомяващи водачите да дръпнат ръчната спирачка и да не напускат автомобила по време на движение.

Фаровете осветяваха тясното пространство. Имаше чувството, че е напъхан в цевта на пушка. Натисна спирачките на мерцедеса. Намираше се в началото на вагона на около метър от колата пред него. Шофьорите изгасяха двигателите. Светлината в тунела угасна и настана мрак.

Минутите течаха една след друга. Влакът се разклати и тръгна, потръпвайки като надигащо се от сън животно. Ритмичното потракване по траверсите ставаше все по-бързо. Планината ги притискаше все по-плътно в прегръдката си. Пред погледа му зейна огромната паст на притихналия тунел. Ушите му заглъхнаха от промяната в налягането. Влакът ускори ход и потъна в непрогледната тъмнина…

Джонатан държеше очите си отворени, ала не виждаше нищо. В съзнанието му бавно изплува лицето на Ема. Гледаше го през рамо.

— Следвай ме — каза тя.

Ехото на гласа й го изпълни целия. Той вдигна рязко глава и стреснато отвори очи. Погледна часовника си — беше задрямал за пет минути. Побърза да се разсъни и светна лампичката над главата си.

Извади от куфарчето документацията за „Цуг Индустриал“. ЦИАД. За пореден път прочете съобщението от Хофман до Ева Крюгер относно ТАР. … трябва да бъде приключен до 11-ти февруари. Нещо в тази дата не му даваше мира. 11-ти беше след четири дни. Тогава се сети. Ема трябваше да замине за Копенхаген за двудневна регионална среща на „Лекари без граници“. За пръв път бе принуден да оценява действията й под лупа. Наистина ли бе възнамерявала да пътува за Дания, или си е била наумила нещо друго? Нещо организирано предварително от Блиц или Хофман, или пък някоя друга личност от паралелния й живот.

Насочи вниманието си към лъскавата брошура на компанията. От вътрешната страна на корицата имаше снимка на кокетна триетажна административна сграда с долепена до нея фабрика. Разлисти останалите фотографии изобразяващи внушителни сребристи машини с изправени до тях работници, потънали в сериозен разговор.

„Цуг Индустриал“ е основана през 1911 г. от Вернер Щуц като компания производител на прецизни оръжейни цеви , гласеше кратката фирмена история. До началото на 30-те, господин Щуц разширява дейността и добавя към продуктовата линия леко и тежковъоръжение, както и първите масово произвеждани стоманени крила за нуждите на авиацията. Тъкмо навреме, помисли си Джонатан. Точно когато половината свят ще се стреми да заграби колкото се може повече оръжие. Поредната история на успеха, повторила се безброй пъти през потъналия в кръв двайсети век. Както се очертаваше, подобна съдба грозеше и новото столетие.

Отвори брошурата на последната страница и се загледа в цифрите. Годишен оборот — 55 милиона. Печалба — 6 милиона. Служители — 478. Истински пари в огромни количества.