Кристофър Райх - Правилата на измамата

Ганц имаше предвид операция „Опера“ — изненадващата въздушна атака срещу ядрения реактор „Осирак“ близо до Багдад на 7 юни 1981 година. На този ден петнайсет израелски изтребителя излетяха от военновъздушната база „Ецион“, прекосиха въздушното пространство на Йордания и Саудитска Арабия и унищожиха ядрената амбиция на Саддам Хюсеин още в зародиш. Всички останаха невредими.

Самолетите се възползваха от помощта, оказана им от американски агент, който постави предаватели по маршрута. По този начин израелските изтребители успяха незабелязано да преминат на сляпо под йорданските и саудитски радари. Същият агент обозначи мишената с лазер за насочване на бомбата към целта.

— Което ни изправя пред последния ни проблем — продължи генералът. — Артилерията. Да приемем, че успеем да превозим двайсет изтребителя на разстояние хиляда и шестстотин километра до всяка от целите и поне дванайсет от тях успеят да преодолеят въздушната защита, с какво точно ще ги ударим? Най-доброто решение е с авиобомби „Пейвуей III“. Деветстотин килограма експлозив с бойна глава, която може да пробие бетонна плоча с дебелина два метра и половина. Дадено, здравата ще ги тресене. Ами ако реакторът се намира на седем метра дълбочина? Или на петнайсет? Че дори и на трийсет? Тогава какво? Ще изроним мазилката на тавана и толкова.

— Има и по-добри бомби — предложи Хирш и погледна към министър-председателя. — Нещо, което ще ги тресне още по-здраво.

— „Пейвуей-N“ с ядрена бойна глава B61 — каза Ганц. — Няколко килотона заряд. Една десета от бомбата над Хирошима. Миналата година американците тестваха разрушителната й сила върху бетон. Постигнаха дълбочина на проникване трийсет метра. Обиколката на кратера беше почти петстотин метра.

— Достатъчно, за да унищожи фабриката — предпазливо добави Хирш. — Не сме варвари, в крайна сметка.

Всички впериха погледи в премиера. Беше вече на възраст, почти на седемдесет, в края на бурната си политическа кариера. Имаше репутация на дипломатичен човек, посредник. Враговете му поставяха принципите му под съмнение. Приятелите му го наричаха опортюнист.

Министър-председателят поклати глава с отвращение.

— Винаги сме се придържали към философията, че няма да допускаме иранците да притежават средства за добиване на оръжеен уран. За съжаление, те прекрачиха границата. Няма връщане назад. Двоумя се дали да атакуваме. Първата ми отговорност е благополучието на народа. Но не мога да поема риск за нещо, което може да предизвика ядрен удар на наша територия. Ще ми се да имахме повече информация за техните потенциални възможности.

— Забравяте нещо — напомни Хирш. — Много добре знаем какви са потенциалните им възможности. Имат бомба и смятат да я използват.

Премиерът се облегна на стола си и се замисли. После въздъхна и се изправи.

— Веднъж в нашата история вече дадохме на врага предимството на колебанието. Не можем да си позволим да го направим отново. До двайсет и четири часа искам на бюрото си план на атаката. Ще звънна на американците, за да видя дали ще успеем да си осигурим достъп до въздушното пространство на Ирак. — Погледна към Ганц. — Колкото до другото, бог да ми е на помощ.

Присъстващите в стаята мъже бавно се изправиха. Зви Хирш изръкопляска пръв. Останалите го последваха. Един по един се изредиха да стиснат ръката на министър-председателя. Всички повториха едни и същи думи:

— Да пребъде Израел.

Фон Даникен не можеше да заспи. Лежеше в леглото си, вперил поглед в тавана, заслушан в добре познатите нощни звуци, отмерващи времето като по часовник. Точно в полунощ радиаторът щракна и изключи. Старата дървена къща потрепери и жално простена, сякаш не й се разделяше с натрупаните запаси топлина.

По моста Румвег премина нощният влак. Железопътната линия се намираше поне на пет километра разстояние, ала навън бе толкова тихо, че той успя да преброи вагоните по потракването им през подпорите на моста.

„Търтей“…

Нямаше никакво съмнение, че този случай щеше да остане знаменателен в кариерата му. Знаеше го, защото такива неща не се случваха често в малката уютна Швейцария — факт, който го караше да се чувства горд. Представи си как безпилотният самолет се врязва във въздушното пространство, натоварен с пластичен експлозив. Замисли се за вероятните цели. Според онзи терорист Гасан Китаб е възнамерявал да свали самолет. Но сега, в дългата безсънна нощ, в съзнанието му изникваха десетки други възможности, вариращи от язовирна стена в планината до атомната централа в Госген. „Търтей“ като този можеше да се промъкне навсякъде.