Кристофър Райх - Правилата на измамата

Пробуди се на разсъмване, обзет от едно-единствено намерение.

Да убие Рансъм.

До десет часа на следващата сутрин, новосформираният „специален отряд“ бе пожънал първите си лесни победи.

Фон Даникен бе открил, че Блиц е работел основно с Банко Популаре делла Тичино. До един час очакваше да получи копия от всичките му банкови операции — депозити, тегления, плащания, преводи… Освен това бе разбрал, че вила „Принчипеса“ не се е давала под наем, както първоначално смятаха, а е била закупена две години по-рано за три милиона франка от някакъв съмнителен инвестиционен тръст със седалище на остров Кюрасо, Нидерландските Антили. Цялата документация се е обработвала от фиктивен посредник в Лихтенщайн. Фон Даникен вече бе изпратил агенти до Вадуц, столицата на малкото планинско княжество, за да разпитат лицата, които са извършвали трансакциите.

Миер също бе попаднал на златна жила и вече притежаваше списък от дванайсет телефонни номера, присъстващи многократно в разпечатките както на Блиц, така и на Ламерс. Някои от тях принадлежаха на промишлени концерни, които са работели съвместно с „Роботика“. Вече се връчваха призовки, задължаващи компаниите да разгласят имената на служителите си, провели въпросните разговори. Останалите номера в списъка започваха с международни телефонни кодове. Посолствата във Франция, Испания и Холандия (без Германия за щастие), щяха да им съдействат да получат достъп до данните, от които се нуждаеха.

Крайчек събираше сведения от информатори в Цюрих и все още очакваха доклада му.

Единствено Харденберг се намираше в задънена улица. За да открие Фолксвагена, успя да ограничи списъка до 18 654 собственици на микробуси от тази марка в цялата страна. Очакваше обаждания от компании за коли под наем и регионалните полицейски управления относно откраднати автомобили, отговарящи на описанието.

— Пробва ли в ИСВС? — попита Фон Даникен и приседна на ръба на бюрото му.

— Пуснах заявка за издирване. Бял фолксваген с швейцарски номера. Чакам резултатите.

— Започни от Германия.

— Така и направих. Пуснах търсене за Лайпциг като първоначална точка и след това за всички градове в радиус от петдесет километра. Все нещо ще излезе.

Каталогизирането на съдебни разпореждания и поддържане на база данни за лица, представляващи интерес за правителството беше само част от работата на информационната система за вътрешна сигурност. Тя беше свързана и със стотици хиляди камери за наблюдение на територията на Европа. Всеки ден, във всяка една минута, въпросните камери снимаха всички превозни средства и лица, преминаващи покрай тях. Регистрационните номера на всеки автомобил автоматично влизаха в системата и се проверяваха в базите данни на разузнавателните служби в над трийсет държави. Нещо като „криминален интернет“.

Всяка база данни проверяваше номерата, търсейки съвпадение с регистрирани откраднати или подозрителни автомобили в съответната държава. В цяла Европа непрекъснато се разпращаха предупреждения, че кола, открадната в Испания, е забелязана в Париж. Или за камион, използван при обир на бижутериен магазин в Ница и по-късно засечен в Рим. Полиция без полицаи, благодарение на която се извършваха хиляди арести годишно.

За жалост, процесът отнемаше твърде много време. При целия обем от снимки — милиони на брой всеки ден — поставянето на срок за очаквания резултат беше мисия невъзможна.

— Продължавай да действаш — насърчи го Фон Даникен. — Обади ми се веднага щом излезе нещо. Имаш номера ми.

Харденберг кимна и се залови за работа.

Доволен, че нещата започваха да се развиват в правилната посока, Фон Даникен взе асансьора до партера и напусна сградата. Качи се в колата си и пое към магистралата на път за Женева. Трябваше да побърза, ако възнамеряваше да пристигне в управлението на Световната здравна организация преди обяд.

Хотел „Розли“ се намираше точно срещу входа на „Цуг Индустриал“. Малка семейна странноприемница в стар стил, с прилежаща към нея гостилница, облицована с борова ламперия, дървени подове и множество рога от алпийски козирог, закачени като трофеи по стените. По обяд в препълнения до пръсване салон за хранене беше топло и задушно.

Джонатан тръгна между масите, отбелязвайки изобилието от сини униформени сака с името на компанията, избродирано в готически шрифт над горния ляв джоб. Същото име, изписано в подобен стил, се виждаше и върху служебните карти около вратовете на почти всички посетители. ЦИАД. Явно гостилница „Розли“ се явяваше предпочитано място за хранене пред служебната закусвалня.