Кристофър Райх - Правилата на измамата

Няколко клиенти седяха на бара, отпиваха бира от големи халби и обядваха. Джонатан се настани на свободното място до едър брадат мъж, чиято привързаност към алкохола си личеше отдалече, съдейки по огромния корем и червения нос. Както повечето присъстващи, и той носеше бяла служебна карта, висяща на синя връвчица около врата. Джонатан имаше трийсет минути на разположение да се докопа до нея.

Намести се на стола и се загледа в менюто. Усещаше, че мъжът го наблюдава. В един от ъглите близо до тавана имаше телевизор, по който вървеше новинарска емисия без звук. Екранът се виждаше ясно в цялото помещение. Джонатан си поръча супа и бира и зачака подходящия момент.

Той пристигна в Цуг около единайсет сутринта, след като прекара нощта в колата на паркинга на фирмен магазин на „Мерцедес-Бенц“ в околностите на Берн. Почиваше за пръв път от трийсет и шест часа насам и въпреки че поспа по-дълго, отколкото възнамеряваше, започна новия ден поосвежен.

Прекара известно време в обикаляне около фабриката, първо с колата, после пеш. Очевидно очакваха посещението му. Хофман бе приел обаждането му присърце и Джонатан не се съмняваше в това, съдейки по паркираната пред входа на административната сграда кола с надпис „Секюритас“, известна охранителна фирма. Забеляза още един подобен автомобил, спрян на закътано място близо до входа на фабриката. Униформените служители, наети да охраняват обекта, стояха в автомобилите си и отдалече наблюдаваха влизащите в завода работници. Дискретно, почти незабележимо присъствие, целящо да не създава тревога или паника.

„Прекалено дискретно, в това беше проблемът — отбеляза Джонатан. — Ако мой приятел е бил убит ден по-рано и съществува възможност аз да съм следващият в списъка, щях да стоваря цялата охранителна компания пред работното си място, разсъждаваше той. Дискретността щеше да е последната ми грижа“.

Тогава проумя защо…

Защото просто нямаше друг начин.

ЦИАД беше законна компания. Със стогодишна история. Годишен оборот от деветдесет милиона франка. Петстотин души работници. Ханс Хофман, Готфрид Блиц и Ева Крюгер бяха натрапници. Не бяха част от сърцевината на компанията. Истинската. Те съставляваха сенчестата й част — компания вътре в компанията. С нечие височайше съдействие се бяха намърдали в ЦИАД като кърлежи. Паразити, смучещи от кръвта на гостоприемния си домакин.

Но какво точно правеха всички те? И защо бяха избрали ЦИАД?

Сервираха супата му. Брадатият мъж до него му хвърли поглед и небрежно му пожела en guete 7 7 Добър апетит (швейцарски немски). — Б.пр. . Джонатан му благодари и се наведе над чинията си. Стараеше се да не изглежда прекалено нетърпелив. Изяде супата си и погледна към съседа си.

— Извинете — почтително попита той. — Знаете ли дали компанията наема нови работници?

Мъжът отговори със същия любезен тон:

— Винаги имат нужда от свежа работна ръка. Не съм сигурен единствено дали търсят човек за кабинета на директора.

— Идвам от погребение — прошепна Джонатан и извинително погледна тъмния си костюм. — Механик съм по професия. А вие?

— Електроинженер.

Човекът бе с по-добра квалификация, отколкото можеше да се предположи на пръв поглед. Електроинженерството беше само за отличници, за онези умници, които решаваха диференциални уравнения, без да им мигне окото.

— Мислех, че ЦИАД е в оръжейния бизнес.

— Да, но преди доста време. Сега изпълнява поръчки на клиенти.

— Имате ли нещо против да попитам върху какъв проект работите в момента?

— Съчетаване на различни датчици. Използва се в системите за навигация — обясни мъжът.

— Звучи ми като оръжеен проект.

— Не. Тези са за нуждите на авиацията.

Но системите за навигация не се ли използваха и при ракетните снаряди? Джонатан реши да не задава въпроса си на глас.

— Чудех се дали не познавате една жена на име Ева Крюгер.

— В кой отдел работи? — заинтересува се електроинженерът.

— Предполагам, че се занимава с продажби или проучване на пазара. Не е инженер. В това поне съм сигурен — медночервена коса и зелени очи. Много е привлекателна.

Мъжът поклати глава.

— Съжалявам.

— Работеше съвместно с Ханс Хофман — подсети го Джонатан.

— Него го знам. Отскоро е тук. Дойде от Германия с новите собственици. Занимава се със свой собствен проект. Разправят, че е нещо новаторско, някаква свръхмодерна технология. Казват, че си разбирал от работата. Кадърен човек, но не излиза много-много от кабинета си. Ако вашата позната работи с него, значи е наясно с въпросния проект. Нищо повече не знам. Колкото до мен, аз ръководя десетина идиоти. Повече от достатъчни са ми. Ако тази Крюгер се занимава с продажби и маркетинг, значи е в главната сграда. Потърсете я там.