Кристофър Райх - Правилата на измамата

Тя мълчи и той добавя:

— Гилбърт и Съливан. Комедийната опера „Пиратите от Пензанс“? Не ми казвай, че не си чувала за Модерния генерал-майор.

Ема внезапно избухва в смях.

— Разбира се, ала човек просто не очаква да му го изрецитират насред дивата африканска пустош. Господи! Почитател, а?

— Не аз. Баща ми. Беше дипломат. Живели сме къде ли не — Швейцария, Италия, Испания… Ала където и да се местехме, той не пропускаше представление. Знаеше тази песен на английски, немски и френски.

В далечината се чува енергичен ритъм. Бас на електрическа китара. Ема обръща глава по посока на музиката.

— Клуб „Мутайга“. Страхотна дискотека.

— Клуб „Мутайга“ е в Найроби. Гледал съм „Отвъд Африка“.

— И аз — прошепва тя и се надига на пръсти. — Не казвай на никого, че съм откраднала името оттам. Идваш ли?

— На дискотека ли? — Той поклаща глава. — На крак съм от доста време, направо съм скапан.

— Е, и? — Ема хваща ръката му и го повежда към източника на ритмичната музика.

Джонатан се съпротивлява.

— Наистина благодаря, но искам да поспя.

— В момента говори старото ти „аз“.

— Старото ми „аз“?

— На главен специализант, който няма време за забавления, защото е улисан да печели награди и стипендии. — Тя го повлече за ръката. — Не ме гледай така. Казах ти, че работя като администратор. Видях документите ти. Искаш ли един съвет? Старото ти „аз“… дето се съсипва от работа. Забрави за него. Няма да издържи и седмица. Това е Африка. Тук всеки започва нов живот.

По-късно, след много танци, бира и пеене с пълно гърло, Ема го повежда навън към пущинака, далеч от оглушителната музика и навалицата. Тръгват по тясна пътечка между тропическите дървета, виеща се като драскотина в мрака, и излизат на равно сечище. Над тях се разнася крясък на маймуна, после всичко утихва. Тя се обръща към него с разпиляна по лицето коса и го поглежда в очите.

— Отдавна те чакам — казва небрежно Ема, протяга ръка към колана му и го придърпва към себе си.

И Джонатан я чака отдавна… Завладява го само за ден. Той я целува, а тя му отвръща. Прокарва ръка под блузата й, плъзва я по гладката й влажна кожа и обгръща с план гръдта й. Тя захапва устната му и се притиска към него.

— Аз съм добро момиче, Джонатан. Познах те още щом те видях.

Разкопчава ризата му и я изхлузва от раменете. Дланта й гали гърдите му и се плъзва надолу. Ема отстъпва назад, съблича тениската си през главата и изритва дънете си встрани. Жадният му поглед я изпълва с наслада.

— Как го разбра? — пита той и притиска тялото й до своето.

— Също както и ти.

Джонатан се отпуска по гръб на тревата, а тя се намества върху него. Лунната светлина танцува в бакърените й коси. Дърветата поклащат клони. Далечен смях разцепва тишината.

Влакът от Чур пристигна, а минута след него и този от Цюрих. Пътниците започнаха да се трупат на тротоара пред спирката. Сега или никога — Джонатан излезе от входа и притича през улицата. Прескочи оградата на паркинга и пое по централната пътека. Ако някой наблюдаваше гарата, щеше да види и него. Висок около 190 см бял мъж, облечен в ново тъмносиньо яке, в комплект със скиорска шапка, ниско нахлупена до очите, прикриваща гъстата му, леко чуплива, прошарена коса.

Недей да бързаш, повтаряше си той, насилвайки се да забави крачка.

Извади ключовете от джоба си и отключи колата дистанционно. Имаше усещането, че всичко е изпипано до последната подробност. Точно както Ема обичаше. Автомобилът изпиука. Не се оглеждай, каза си той. Колата е на Ема, значи е и твоя. Модел S-600. Цвят — черен диамант. Всяка съпруга на хирург е родена да кара такава.

Седна зад волана и затвори вратата. Докосна скоростния лост и моторът изръмжа. Джонатан подскочи в седалката и удари главата си в тавана. По дяволите, измърмори, осъзнавайки, че е натиснал бутона за запалване, разположен на върха на скоростния лост. Последен писък в автоматичните функции. Облегна се назад, като едва си поемаше дъх. Съвсем скоро, реши той, колите ще се управляват сами.

Огледа с интерес безупречното купе и вдъхна дълбоко миризмата на нова кожа. Не просто мерцедес, а последен модел чисто нова лимузина в цялата си девствена прелест. Цена — астрономическа. Не толкова кола, колкото храм на лукса. Машина от класа.

Настани се, намести седалката, огледалата и сложи предпазния колан. Включи на задна скорост и натисна газта. Моторът бръмчеше едва чуто, а гумите се плъзгаха по заледената настилка, сякаш се носеха върху облак.