Кристофър Райх - Правилата на измамата

— По-точно, ти го претърси. — Изцъклените му сини очи го пронизваха.

— Струва ми се, че и ти беше там.

— Значи спокойно можем да изключим нас двамата — усмихна се Марти и извади развалените си зъби на показ. — Това ще улесни работата ти при разследването. Очаквам от теб да ми докладваш ежедневно. — Той чукна по папката с кокалчетата на пръстите си в знак, че въпросът е приключен. — Е? Какво друго? Секретарката ти каза, че си попаднал на нещо по случая със снощното убийство в Ерленбах. Защо ти е притрябвало разрешително за обиск?

Фон Даникен се поколеба, очаквайки Марти да му предложи да седне. Такава покана обаче не последва и той се впусна да му разказва всичко, което бе разбрал за Ламерс, включително за проектирането на артилерийски оръжия в миналото му и за настоящите му разработки на ЛМУ. Накрая сподели подозрението си, че холандецът е част от някаква голяма организирана мрежа и за да го провери, му е нужно разрешително за обиск в „Роботика“ АД.

— Това ли е всичко? — попита Марти. — В съдебно разпореждане за обиск не мога да впиша „подозрително миниатюрно самолетче“. Това е правен документ. Трябва ми основателна причина.

— По мое мнение Ламерс е представлявал заплаха за националната сигурност.

— Как по-точно? Човекът е мъртъв. Само защото си видял модел на самолет… Даже не и модел на самолет, ами някакъв чифт крила.

Фон Даникен се опита да се усмихне, за да прикрие надигащия се в него яд.

— Не става въпрос само за устройството, сър, а за цялостната картинка. Ламерс си е кротувал от доста време. В миналото си е играл с лошите и един ден, най-неочаквано, е екзекутиран пред прага на собствената си къща. Убеден съм, че има нещо гнило. Или ще го разберем, или ще го отхвърлим. Нищо чудно да открием доказателствата в кабинета му.

— Голи предположения — изсумтя Марти.

— Човекът криеше „Узи“ в работилницата си, заедно с куп превъзходно фалшифицирани паспорти, откраднати от граждани, живеещи или пребиваващи за кратко в Близкия изток. Това не са голи предположения.

Малко преди да влезе в кабинета на Марти, Фон Даникен бе получил обаждане от новозеландското посолство във Франция. Уведомиха го, че паспортът, намерен в колата на Ламерс, е бил откраднат от болница в Истанбул. Оказало се, че истинският притежател на паспорта е с парализирани крайници и е прикован на легло от три години. Дори не знаел, че паспортът му липсва. Ламерс приложил същия номер като в Йордания и се представил за бизнесмен, загубил паспорта си.

— Има само една причина някой да иска да открадне белгийски или новозеландски паспорт — продължи Фон Даникен. — Лесен достъп до Близкия изток. Особено до държави с ограничение за пътувания — Йемен, Иран, Ирак. Този вид дейност изисква не само финансиране, но също и инфраструктура, и дяволски сериозно търчане. Ламерс е бил уплашен. Очаквал го е. Определено има нещо гнило.

— Голи предположения — повтори Марти. — „Уплашен“ не е основателна причина да издавам разпореждане за обиск в законно регистрирана швейцарска компания. Става въпрос за корпорация, а не за обикновен гражданин.

Фон Даникен сведе поглед и се насили да преброи до пет.

— Между другото, сър, официалното название на въпросния апарат е „летателно микроустройство“. Наричат го още и „търтей“.

— Наречи го и „комар на стероиди“, ако щеш — подскочи Марти. — Пак няма да подпиша разпореждане. Ако пък толкова ти се прави обиск, пусни си молба при разследващ съдия в Цюрих. Ако той прецени, че съществува достатъчно сериозно основание да разпореди обиск, аз няма да ти трябвам.

— Това ще отнеме поне седмица.

— Е, и?

— А ако над Швейцария е надвиснала заплаха?

— О, божичко, нека не изпадаме в истерии!

Зад писалището на Марти висеше негова снимка от олимпийския стадион, запечатала образа му в края на катастрофалния му маратон. Дори на застиналия фотографски кадър изглеждаше така, сякаш продължава да се клатушка. Очевидно бе повърнал върху себе си, докато е тичал. Фон Даникен се зачуди кой нормален човек би извадил на показ себе си в най-лошия и най-унизителен момент от живота си.

— Ако смяташ, че съществува такава заплаха, тогава ми дай някакво доказателство — посмекчи тона Марти. — Спомена, че Ламерс е участвал в проекти за артилерийски оръжия. Хубаво. Покажи ми тогава някакво сериозно пушкало. Това разпореждане няма да потъне в някоя папка. Моята глава е в торбата и не мога да се подписвам наляво-надясно. Да пукна, ако ти позволя да действащ прибързано и да гърмиш патрони заради голи догадки.