Кристофър Райх - Правилата на измамата

Назначението на Джонатан в щаба на „Лекари без граници“ в Женева бе посрещнато с радост, поне от жените. (Местенето ужасяваше Джонатан… и то основателно, както после се оказа.) Пол Ноаре трябваше да се върне на работа в Женева две седмици преди него. Семейство Ноаре отново се притекоха на помощ на Джонатан и Ема, като им намериха апартамент на прилична цена в тузарския им квартал в Колони. Двете двойки вечеряха заедно всеки път, когато графиците им го позволяваха. Правеха пържоли на скара в дома на Рансъм, а у Ноаре готвеха задушено пиле в червено вино. Както Ема обичаше да казва — неравностойна сделка.

Джонатан взе сака на Симон.

— Ела с мен — каза той и тръгна надолу по улицата.

— Хотелът не е ли в обратната посока?

— Така е, но ние отиваме на железопътната гара.

Симон се забърза да го настигне.

— Нямаш търпение да се отървеш от мен ли?

— Не, просто трябва да проверя нещо. — Той вдигна талоните пред очите й.

— Какво е това? — попита тя.

— Приличат ми на багажни квитанции. Пристигнаха вчера по пощата в адресиран до Ема плик. Вътре имаше само празен лист хартия. Без подпис. Без бележка. Единствено тези талони.

Симон ги издърпа от ръката му.

— SBB. Schweizerische Bundesbahn. Очаквала ли е някакъв багаж?

— Това искам да разбера.

— Кой ги е изпратил?

— Нямам представа. Никъде няма име. — Той взе обратно талоните. — Мислиш ли, че може да е от някой неин приятел?

— Няма как да знам.

— Ти беше с нея в Париж.

— Да, бях. Е, и?

Джонатан се поколеба.

— Наложи ми се спешно да се свържа с нея по работа, докато вие двете бяхте там. Два дни опитвах безуспешно. Разтревожих се. Каза ми, че останала в твоята хотелска стая и изобщо не е ползвала нейната.

И тогава съмненията му намериха своето обяснение. Безпочвените подозрения посред бял ден му се сториха дребни и незначителни.

— И ти не й повярва? — Симон сложи укорително ръка на рамото му. — Точно така си беше. Бяхме заедно през цялото време. Нашият уикенд „по женски“ — сладките приказки започват едва след полунощ, знаеш го, нали? Ема си беше такава. Всичко или нищо. Познаваш я. — Симон тъжно се усмихна, не толкова на спомена, колкото в опит да разсее тревогата му. — Никога не ти е изневерявала. Не беше такъв тип.

— А този багаж? Нищо ли не ти е споменавала? Планирала ли е някакво пътуване? Като изненада, да речем?

— Светкавично сафари ли?

— Нещо такова…

„Светкавично сафари“ наричаха екскурзиите на Ема за попълване на запасите. Поне веднъж месечно хукваше без предупреждение нанякъде, за да набави кръв от група А, пеницилин или дори само витамин С. Всичко, от най-елементарното до най-необходимото.

Симон поклати глава.

— Може би е поръчала нещо? Обади ли се в офиса й?

Джонатан потвърди, че се е обаждал, но оттам никой нищо не й е изпращал.

— Ами на твое място не бих се тревожила — каза Симон, хвана го под ръка и продължиха надолу по улицата.

След централната поща завиха наляво, покрай Оберзее — малко езеро, сега заледено, оградено с въжета до слягането на пресния сняг. Железопътната гара беше пуста. Два влака обслужваха Ароза на всеки час. Първият, който откарваше пътниците надолу към Чур, тръгваше три минути след всеки кръгъл час. Вторият се движеше в обратна посока и пристигаше пет минути след тръгването на първия.

Джонатан се запъти към гишето за багаж. Служителят взе квитанциите и след минута му ги върна.

— Не е тук — поклати глава той.

Джонатан зашари с поглед по десетките куфари и чанти, складирани върху лабиринт от железни рафтове.

— Сигурен ли сте, че проверихте всичко?

— Идете в билетния център при управителя на гарата. Той може да ви каже дали багажът е в системата.

Билетният център бе също толкова пуст. Джонатан застана на гишето и пъхна талоните под прозорчето.

— Няма го тук — съобщи управителят на гарата, вперил поглед в монитора пред себе си. — Багажът е в Ландкарт. Пристигна преди два дни.

Ландкарт беше малко градче по линията Цюрих — Чур, по-известно като крайна спирка за пътуващите както към Клостерс — любимо място за британските туристи, така и към модерния ски курорт Давос.

— Знаете ли откъде е бил изпратен? — попита Джонатан.

— И двете чанти са изпратени от Аскона. Натоварени са на влака за Цюрих в 13:57. Оттук са прехвърлени за Ландкарт.

Аскона се намираше на швейцарската граница с Италия. Привлекателната туристическа дестинация беше на осеяния със странноприемници бряг на Лаго Маджоре. Джонатан нямаше приятели там, ала Ема очевидно имаше.