Кристофър Райх - Правилата на измамата

Микаела Менц стана от бюрото си и му кимна да я последва. Кабинетът на Ламерс беше точно до нейния. Еднакво оскъден по площ и обзавеждане. Погледът на Фон Даникен незабавно бе привлечен от любопитен предмет, изложен върху един шкаф. Висок около половин метър механизъм, изработен от някаква полупрозрачна пластмаса, с V-образна форма.

— А това някое от вашите произведения ли е? — попита той.

— Това е ЛМУ — отвърна доктор Менц. — Летателно микроустройство.

— Ще позволите ли? — Той посегна към уреда. Менц кимна и мъжът го пое в ръце. Тежеше по-малко от килограм. Крилата бяха изключително твърди, а в същото време — изненадващо гъвкави. — Това нещо лети ли наистина?

— Разбира се — настръхна тя, сякаш обидена от въпроса му. — Има петдесет километра обхват и максимална скорост над четиристотин километра в час.

— Невъзможно! — възкликна Фон Даникен с престорен ентусиазъм. — И го е построил тук? — Менц кимна одобрително.

— Със собствените си ръце в нашата лаборатория за научни изследвания и разработки. Това е най-малкият модел, който е правил. Много се гордееше с него.

Фон Даникен запамети всяка една нейна дума. Обхват: петдесет километра. Скорост: четиристотин километра в час. Построен със собствените му ръце… Най-малкият му модел. Което значеше, че има и други. Загледа се внимателно в странния летателен апарат. Без съмнение се управляваше от навигационна система, точна до сантиметри.

— Възнамерявали ли сте да започнете масово производство на този модел? Като играчка например?

Както и очакваше, Менц се наежи при произнасянето на думата. Пристъпи напред и пое дистанционно управляемия апарат от ръцете му.

— ЛМУ не е играчка. Това е най-лекото по рода си летателно средство в света. За ваша информация, направено е по поръчка за много важен клиент.

— Мога ли да попитам за кого?

— Боя се, че това е поверителна информация, но гарантирам, че е компания, която няма нищо общо с военните. Точно обратното всъщност. Познавате името много добре. Поръчката е изключително голяма чест за нас.

— Ще ми окажете огромна помощ, ако ми съобщите кой е този клиент.

Менц поклати глава.

— Не виждам как това би помогнало за разкриването на убиеца на Тео.

Фон Даникен елегантно отстъпи. Благодари й за отделеното време и помоли да му звъни по всяко време, ако се сети за нещо друго. Запъти се към колата си. „Роботика“ остана зад гърба му, но той не мислеше за роботи. Мислеше си за ЛМУ. Микаела Менц беше права — това не беше играчка.

Беше проект на оръжие.

Джонатан крачеше надолу по улицата, подминавайки разхождащите се минувачи. Пръстите му мачкаха пъхнатите в джоба му багажни квитанции. За какво ли бяха? Ски оборудване? Допълнителни зимни дрехи? След като ги получи, звънна в офиса на Ема, но никой от колегите й не помнеше да й е изпращал нещо.

Ако не са те, тогава кой? — чудеше се той. И защо нямаше обяснителна бележка, да не говорим за обратен адрес? Тези въпроси не му даваха мира. Но най-вече се питаше защо Ема е искала да ги скрие от него.

Постщрасе уютно криволичеше надолу по планинския хълм. От двете й страни се кипреха магазини, кафенета и хотели. По традиция, първата седмица на февруари в Швейцария се считаше за „ски седмица“ и съвпадаше с училищната ваканция. Семейства от Сен Гален до Женева масово хукваха към планината. Днес обаче силният снеговалеж и поривистите ветрове бяха затворили всички лифтове, включително и Луфтзайлбан. Тротоарите гъмжаха от народ. Достъпът до планината беше отрязан. Както за Джонатан, така и за всеки друг.

Минавайки покрай витрината на Uhren und Schmuck , той спря намясто. В средата, между лъскавите ръчни часовници, стоеше изложена старомодна метеорологична станция: термометър, хидрометър и барометър в едно. Стоеше си на същото място, както и преди осем години, по време на първото им пътуване с Ема в планината. Уредът беше с размери на любителско радио и се състоеше от три диаграми, отбелязващи атмосферните условия. В центъра му имаше светеща в червено крушка, което значеше, че налягането на барометъра пада. Лошото време щеше да се задържи. Скоро нямаше да спре да вали.

Джонатан се наведе към стъклото, за да прочете показанията. За последните трийсет и шест часа температурата беше паднала от три градуса по Целзий до минус единадесет. Относителната влажност беше хвръкнала до небесата, а атмосферното налягане се бе сринало от хиляда милибара на седемстотин, колкото показваше в момента.