Кристофър Райх - Правилата на измамата

Жената придърпа стола си по-близо до бюрото.

— Навигационни системи. За въздушно, подводно и мобилно терминално позициониране. — Забеляза обърканото му изражение и добави: — Правим устройства, които определят точното местоположение на самолети, кораби и автомобили.

— Нещо като GPS ли? — заинтересува се Фон Даникен. Ала явно направи грешно предположение, ако съдеше по смръщването й.

— Не искаме да разчитаме на сателитни спътници. Наскоро патентовахме нова наземна навигационна система за самолети по технология, наречена „интеграция на датчици“. Устройството комбинира измервания от инерционни навигационни системи, цифрови географски карти и радарни висотомери. Чрез регистриране на измененията във височината на земните обекти и траекторията на самолета във въздуха, при съпоставянето им върху цифрова географска карта, сме в състояние да определим точното местоположение на самолета до милиметри.

— Кой купува такъв тип устройства?

— Имаме много клиенти. „Боинг“, „Дженерал Електрик“, „Еърбъс“ и други.

Фон Даникен вдигна вежди, впечатлен.

— Значи на вас трябва да благодаря за това, че самолетът ми няма да се разбие в някоя планина?

— Не само на нас… но, един вид, да.

Той се приведе по-близо, сякаш за да й сподели тайна.

— Предполагам, че изобретението ви се използва и за военни цели. Съществува ли интерес от производители на военни самолети, на ракети с лазерно насочване? Такъв род неща?

— Никакъв.

— Но някои от компаниите, които споменахте, имат доста мащабно производство и за нуждите на отбраната, не е ли така?

— Може и да имат, но не и като наши клиенти. Има други компании, които произвеждат военни навигационни системи.

Чувствителният слух на Фон Даникен долови в отговорите й малко повече острота. Ламерс, в крайна сметка, бе включен в списъка за наблюдение заради участието си в производство на големи артилерийски оръжия, включително „супер оръжието“ по поръчка на Саддам Хюсеин.

— Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че в зората на кариерата си господин Ламерс е проектирал артилерийски оръжия? — попита Фон Даникен.

— Той беше забележителен човек — поясни Менц. — Предполагам, че се е интересувал от много неща, които не е споделял с мен. Мога да заявя единствено, че като компания, никога не сме се занимавали с каквито и да било оръжия. — Тя сбърчи вежди. — Защо? Смятате ли, че това има нещо общо със смъртта му?

— На този етап, всичко би могло да е от значение.

— Разбирам. — Менц извърна поглед и той усети, че обмисля думите му. Изражението й се смекчи. Тя закри лицето си с ръце и изхлипа. — Моля да ме извините. Смъртта на Тео дълбоко ме разстрои.

Фон Даникен се зае да драска нещо в бележника си. Далеч не бе инспектор Мегре, но Микаела Менц очевидно казваше истината. Или поне не е имала представа, ако Ламерс е бил замесен в нещо нередно. Изчака я да се поуспокои и попита:

— Господин Ламерс пътуваше ли служебно?

— Дали е пътувал? Господи, да! — отвърна тя и избърса сълзите си. — Постоянно контролираше монтажната дейност, приемаше поръчки, ухажваше клиентите…

— В кои държави пътуваше основно?

— Деветдесет процента от продажбите ни са в рамките на Европа. Непрекъснато сновеше между Дюселдорф, Париж, Милано и Лондон. Главно в промишлените им райони.

— А в Близкия изток? Сирия? Дубай?

— Никога.

— Не сте ли работили с Израел или Египет?

— Абсолютно никога.

— Кой се занимаваше с резервациите на пътуванията му?

— Той, предполагам.

— Искате да кажете, че господин Ламерс не е имал секретарка, която да върши това вместо него? Да запазва самолетни билети, хотели, коли под наем… Служебните пътувания изискват сериозна подготовка.

— Не искаше и да чуе за секретарка. Тео не обичаше да стои със скръстени ръце. Правеше резервациите по интернет.

Фон Даникен записа информацията в бележника си. Частта за скръстените ръце мина покрай ушите му. Ламерс просто е бил потаен човек. Не е искал да му надзъртат над рамото, докато резервира полет на името на Джулс Гай или някой от другите му псевдоними.

— Доктор Менц — попита той с нещо като усмивка. — Дали бих могъл да надникна в кабинета му? Ще ми помогне да добия по-добра представа за него.

— Не мисля, че идеята е добра.

Фон Даникен вече превишаваше пълномощията си. Не носеше съдебно разпореждане със себе си. Според закона, нямаше никакво право да слухти наоколо.

— Искам да направя всичко възможно, за да заловя убиеца му — каза той с предизвикателен поглед. — А вие?