Кристофър Райх - Правилата на измамата

Фон Даникен слезе по стълбите до втория етаж, прекоси дългия хладен коридор, застлан със сив килим, и застана пред последната врата вдясно. На табелката пишеше ОКДС — Отдел за координация на документи за самоличност.

ОКДС се занимаваше с набавянето на образци от документи за самоличност от всички държави по света. В претъпканите им шкафове имаше поне по едно копие от всеки паспорт, свидетелство за правоуправление, акт за раждане и всички останали документи, издавани понастоящем в повече от двеста държави в цял свят.

Фон Даникен отвори вратата и надникна.

— Макс, зает ли си?

Макс Зайлер ръководеше ОКДС. Беше нисък, синеок мъж с широки гърди и оредяваща руса коса.

— Очаквах да наминеш — каза той и вдигна глава от бюрото си. — Разбрах, че не си скучал тази нощ.

Фон Даникен му разказа за случилото се.

— Открихме това в дома на жертвата — обясни той и му подаде трите паспорта.

Зайлер внимателно ги огледа.

— Агент ли е бил?

— Агент, трафикант, мошеник… Все някое от трите.

Зайлер взе червения паспорт. На корицата имаше герб със златна корона и надпис: Koninkrijk der Nederlanden.

— Този ли е истинският?

— В разрешителното му за постоянно пребиваване е отбелязана холандска националност. В ИСВС е под наблюдение след дипломирането му от холандски университет. Съмнявам се да е бил вербуван преди осемнайсетгодишна възраст. Но въпреки това искам пълно проучване. Пусни всички паспорти за проверка през Идентигейт, а после се разрови за съпътстващи документи и се свържи с органите, които са ги издали.

Съпътстващите документи включваха карти за социално осигуряване и актове за раждане — правителството ги издаваше като потвърждение за действителността на нечия самоличност.

Зайлер се присегна и разчисти един стол от струпаните отгоре му бумаги: италиански свидетелства за правоуправление, немски карти за медицинска застраховка, английски актове за раждане. Всичките фалшиви.

— Джулс Гай, роден през 1962 година в Брюксел — прочете на глас той, след като отвори белгийския паспорт. Разлисти страниците, за да разгледа печатите от пътувания извън страната, върна се пак на първата страница и я пъхна под светлината на ултравиолетовата лампа на бюрото си. Появи се блед образ на белгийския кралски дворец.

— Реактивното мастило изглежда наред — отбеляза Фон Даникен.

— Новите белгийски паспорти са добри. Този тук има пет белега за защита от фалшификация. Лазерно гравирана снимка на притежателя; воден знак с образа на Алберт II; оптично променливо изображение на Белгия, сменящо цвета си от зелено към синьо, в зависимост от зрителния ъгъл, и два микрочипа. На пръв поглед смятам, че е истински.

— Искаш да кажеш, като истински?

— Не. Искам да кажа, че е истински паспорт. Официално издаден от съответните органи.

— Сигурен ли си? — Скептицизмът на Фон Даникен се коренеше в дългия му професионален опит. Белгийските паспорти бяха фолксвагените в търговията с фалшиви документи. Евтини, сигурни и лесни за намиране. От 1990 година насам бяха откраднати над 19 000 паспорта от белгийски консулства, посолства, кметства и дипломатически пратки по цял свят. Държавата пилееше паспортите си така, както някои хора губеха ключовете си.

— Можем да проверим. — Зайлер влезе с паролата си в компютъра и вкара номера на паспорта в Идентигейт, база данни на швейцарската полиция с регистрирани над два милиона откраднати и подправени паспорта от цял свят. — Белгийците редовно губят личните си документи, но за сметка на това са съвестни и незабавно ги обявяват в полицията за откраднати — каза той. — Ако е задигнат, ще разберем веднага.

Минута по-късно на лицето му се изписа искрена изненада.

— Нищо. За белгийците този паспорт е истински.

— Сигурен ли си, че не е фалшифициран?

— Убеден съм. Фотографиите са врязани в самата хартия. Физически е невъзможно Ламерс да е подменил снимката на собственика със своя.

— Мога ли да ползвам телефона ти?

— Разбира се.

Фон Даникен набра номера на свой познат от Отдела за лични документи към белгийската Федерална полиция.

— Франк, имам един ваш паспорт на бюрото си. Принадлежи на човек, който е убит снощи. Ако не бях сигурен, че документът е фалшификат, щях да се закълна, че е истински. — Той продиктува името и номера.

— Истински е — потвърди Франк Винсент почти незабавно. — Номерът е в системата.

— Странна работа. Въпросният мъж фигурира при нас като Ламерс, холандски гражданин. Има разрешително за постоянно пребиваване в Швейцария. Направи ми услуга и проучи подробно този Джулс Гай. Колкото се може по-назад във времето. Искам да знам дали е чучело, или истински.