Кристофър Райх - Правилата на измамата

Маркус фон Даникен пристигна точно в седем сутринта и веднага се залови за работа. Вдигна телефона и набра вътрешен номер. Отсреща се обади жена:

— Шмид. ИСВС.

Фон Даникен се представи.

— Трябва ми цялата ни налична информация за лице от списъка ни за наблюдение. Казва се Тео Ламерс. Спешно е.

— Да, сър. Ще я изпратя незабавно — докладваха му мигновено.

Минута по-късно компютърът му сигнализира за току-що получен имейл. Фон Даникен с радост установи, че съдържа очаквания от ИСВС файл. Това беше доклад с информацията, прехвърлена към тях от белгийската полиция.

Теодор Албрехт Ламерс, роден в Ротердам през 1961 година. Защитил докторат по машинно инженерство в университета в Утрехт. Местил се от работа на работа в няколко посредствени фирми в Амстердам и Хага. Привлякъл вниманието на властите през 1987 година, докато работел като сътрудник на Джералд Бул, американски оръжеен конструктор. По това време Бул се трудел над създаването на „супер оръжие“ за Саддам Хюсеин. Носело кодово име „Вавилон“ и всъщност представлявало гигантско артилерийско оръдие, способно да изпрати снаряд на стотици километри с убийствена точност. Работата на Бул за диктатора от Близкия изток не беше тайна за никого. Въпреки това, той и сътрудниците му — в това число Тео Ламерс, били взети под наблюдението на белгийската полиция.

Фон Даникен и сам знаеше продължението на историята. Джералд Бул бе убит през 1990 година с пет куршума в тила от килър, дебнещ във фоайето на апартамента му в Брюксел. В началото се смяташе, че убийството е станало по поръчка на Мосад, израелската разузнавателна служба. Тази хипотеза обаче се оказа погрешна. По онова време израелците поддържали далечни, но топли взаимоотношения с Бул. Като вероятни купувачи са били нетърпеливи да узнаят върху какво точно е работел в момента. Именно заради това е бил убит от иракчаните. Щом проектът „Вавилон“ бил завършен, Саддам Хюсеин не искал Бул да разкрива подробности за него на никого, най-малко на израелците.

Фон Даникен затвори имейла, изправи се и застана до прозореца. Утрото беше сиво и мрачно; от ниските, плътни облаци се сипеше мокър сняг. Отвън се виждаше паркингът, а зад него — недовършена административна сграда, с щъкащи по етажите строителни работници, въпреки лошото време.

Ами Ламерс? Той се зачуди. Какви ли ги е вършил, щом му се е налагало да държи автомат в работилницата си и куп различни паспорти подръка? И щом зад бараката за дърва в двора му го е дебнел наемен убиец?

Фон Даникен се върна на бюрото си. Отгоре лежаха няколко досиета: „Летища и имиграция“; „Антитероризъм — вътрешен“; „Антитероризъм — международен“ и „Незаконна търговия“. Прехвърли набързо съдържанието им и остави „Антитероризъм — международен“ за накрая.

Папката съдържаше телеграфни съобщения от международни служби за сигурност. През 1971 година, разтревожен от големия брой престъпления по политически подбуди, директорът на швейцарската разузнавателна служба спомогнал за създаването на конфедерация от западноевропейски полицейски кадри, отговорни за вътрешната сигурност в своите държави. Организацията станала известна като „Клуб Берн“. След 11-ти септември променили името си на „Група Анти терор“.

Най-горният доклад беше от шведската служба за сигурност и съобщаваше, че Валид Гасан, подозиран екстремист (Швеция не одобряваше думата „терорист“.), е бил засечен в Стокхолм. По-нататък се казваше, че Гасан се смята за главния заподозрян за бомбения атентат в хотел „Шератон“ в Аман, Йордания, както и за няколко неуспешни опита за нападение. Обръщаха се към тях с молба незабавно да препращат всяка информация, отнасяща се до Гасан или негови съучастници, към шведската разузнавателна служба.

Докладът беше точен, но непълен.

Валид Гасан беше минал през Швейцария през януари. След получено сведение от свой информатор от джамията в Женева, Фон Даникен бе изпратил екип да го проследи и арестува. Въпреки че Швейцария не одобряваше това, издадено от Интерпол разпореждане, даваше пълномощия на Фон Даникен да го задържи. Съдбата обаче явно бе на страната на Гасан и терористът успя да напусне страната, а на Фон Даникен не му оставаше нищо друго, освен да подаде сигнал за местонахождението му.

Замисли се за нокътя, който намери в самолета… Може пък докладите му за дейността на Гасан да са свършили някаква работа. Нямаше представа обаче дали терористът е бил отвлечен от улиците на Стокхолм, или от някой друг европейски град. Нека Филип Палумбо, шеф на Специалния наказателен отдел към ЦРУ, уведоми швейцарците за настоящото местонахождение на Гасан, ако изобщо сметне за целесъобразно…