Кристофър Райх - Правилата на измамата

Знаеше, че тази му черта е опасна и дори саморазрушителна. Знаеше също, че го прави заради страстта си към риска. Вече избираше все по-силни от него мъже и все по-опасни места за бой. Започна да губи. Но въпреки това, не можеше да спре. Когато се катереше, винаги търсеше неизследвани маршрути. Копнееше за невъзможното. Стремеше се да отиде все по-високо, все по-далеч, все по-бързо.

Ала един ден всичко свърши. Боят, желанието да постигне невъзможното, нуждата да рискува живота си, за да се чувства жив… Всичко се изпари просто ей така. Прибра екипировката си и реши, че тази част от живота му е приключила.

Хората говореха, че било заради лавината. Казваха, че се е уплашил. Ала грешаха. Той не се бе отказал, просто намери нова тръпка. Откри я не на вертикалната стена, а на бетонната магистрала.

Беше на двайсет и една, когато в неделна вечер се прибираше в Аспен след уикенда. Беше ходил на свободно катерене по Ейнджълс Ландинг — шестстотинметров блок червена скала в Национален парк „Зион“. Както обикновено, движението по планинските пътища беше кошмар. Стар „Форд Бронко“, на няколко коли разстояние пред него, се опита да изпревари огромен камион. Фордът бе грохнал и отчайващо бавен. Попадна под колелата на още по-грамадно чудовище, идващо по насрещното платно. Шофьорът загина намясто. Момичето до него бе все още живо, когато Джонатан пристигна. Четиринайсетгодишна, не повече. Измъкна я от колата и я сложи да легне на земята. Скоростният лост бе пробил гръдния й кош и от раната бликаше кръв като от спукан пожарен кран. Разчитайки единствено на повърхностните знания от обучението си за ски патрул, Джонатан натъпка юмрука си в отвора на раната, притискайки разкъсаната артерия, за да спре кръвотечението. Момичето беше в съзнание през цялото време. Не издаде дори звук. Просто го гледаше втренчено, застанал над нея с напъхана между ребрата й ръка до идването на линейката.

През всички онези дълги минути, Джонатан усещаше биенето на сърцето й… Усещаше буквално самия орган, туптящ до ръката му.

Върховната тръпка.

Напусна работата си следващата седмица и се записа в колеж, за да учи медицина.

Мислите му се върнаха в настоящето. Извърна поглед от прозореца и се загледа в нощното шкафче на Ема. Стоеше си така, както го бе оставила. Отворена бутилка минерална вода. Очила за четене, подпрени върху купчина любовни романи. „Ти не разбираш“ — беше му казала веднъж, опитвайки се да му обясни защо е толкова обсебена от историите за мускулести шотландци и пътуващи във времето морски разбойници, които спасяваха попаднали в беда девойки и живееха в замъци на брега на морето. Харесваше ги заради тяхната предсказуемост, заради гарантирания щастлив край. Действаха й като противоотрова в напрегнатата й работа, където щастливият край беше рядкост и далеч не толкова предсказуем.

Накрая той спря поглед върху ъгълчето нежносиня материя, подаващо се изпод възглавницата й. Седна на леглото, измъкна нощницата на Ема оттам и я притисна до лицето си. Износеният плат беше мек и ухаеше на ванилия и сандалово дърво. Заля го вълна от спомени… Сякаш усещаше твърдите, гладки мускули по дължината на гърба й, топлината, която излъчваше шията й. Желанието, което запалваше у него престорено свенливата й усмивка, надничаща изпод разпръснатата по лицето й коса…

„Да…“, казваше предизвикателно Ема.

Джонатан пусна нощницата й върху скута си. Всичко това вече го нямаше. Прониза го мъчителен копнеж. Толкова мощен, че заплашваше да премине в паника от дълбоката, неутешима загуба.

Погледна пак нощницата й и дишането му се успокои. Не беше готов да се сбогува. Сгъна я и я напъха обратно под възглавницата. Искаше му се да усеща присъствието й до себе си още малко…

Управлението на Службата за анализи и сигурност се намираше в модерна сграда от стомана и стъкло на Нусбаумщрасе в Берн. Служителите в швейцарското контраразузнаване наброяваха по-малко от двеста души. Работата им се състоеше главно в събиране и анализ на информация. Включваше наблюдение на регистрираните агенти от чужди правителства, пребиваващи в Берн, и проследяване на съобщенията към страната, които се считаха за подозрителни.

Ала само трийсет от служителите се занимаваха с по-активна дейност — ежедневно проучване и инфилтриране в екстремистки групировки, действащи на швейцарска територия, включително чужди терористични ядра. Бяха малка група с добре организиран начин на работа.