Кристофър Райх - Правилата на измамата

— След час и половина съм там.

Фон Даникен взе сто и десет километровото разстояние само за осемдесет и пет минути. Излезе от колата си, внимателно прекоси заледения тротоар и се мушна под плющящата от вятъра полицейска лента. Един от полицаите го забеляза и побърза да го поздрави.

— Добър вечер, сър.

Фон Даникен го потупа по рамото.

— Търся капитан Видмер.

— Там е — отвърна полицаят и посочи към гаража.

Фон Даникен закрачи по алеята за автомобили към подвижните лампи, поставени на местопрестъплението. Редица хилядаватови крушки осветяваха жертвата, сякаш бе на плаж в Сен Тропе. Погледна тялото и извърна поглед.

— Чудесно свършена работа — измърмори той.

Коленичилият до трупа плешив, широкоплещест мъж вдигна очи към него.

— Три куршума в главата, един — в гърдите — каза Валтер Видмер, началник на отдел „Тежки престъпления“ в цюрихската полиция. — Малък калибър. Дум-дум, съдейки по кървавата каша. Не е искал да рискува.

— Още ли смяташ, че е наемен убиец?

— Няма гилзи. Няма свидетели. — Видмер се изправи и сбърчи вежди. — Предполагаме, че стрелецът е блокирал гаражната врата с електронно устройство, за да е сигурен, че Ламерс ще излезе от колата.

Фон Даникен побърза да се върне на улицата. Гледката на размазаната физиономия на жертвата щеше да го преследва дни наред.

Маркус фон Даникен не се занимаваше с убийства и нямаше голям опит с тежки престъпления. Беше стигнал до този пост по друг път. След четири години като пехотен офицер постъпи в отдела за финансови престъпления към Федерална полиция и оттам започна бавното му издигане. Години наред се занимаваше с разследване на измами, фалшификации и пране на пари — светата троица в швейцарската банкова система. Докато най-после, преди десет години, направи големия си пробив — назначение като представител на Федерална полиция към швейцарските специални служби, отговарящ за авоарите на жертвите на нацизма.

Заработи рамо до рамо с директорите на най-големите банки в страната, дипломати от много държави и представители на безброй огорчени от нещо организации. И някак все успяваше да открие решение, приемливо за всички заинтересовани страни — швейцарското правителство, швейцарските банки, Световния еврейски конгрес, Белия дом, немското правителство и на последно място, самите недоволни страни. Наградата му не закъсня — прехвърлиха го в Службата за анализи и сигурност, смятана за елитния отдел на Федералната полиция.

— Ами съпругата му? — попита Фон Даникен и посочи към големия прозорец, гледащ точно срещу гаража. — Видяла ли е нещо?

Видмер поклати глава.

— Корава е. Родом е от Молукските острови. Казва, че заедно с децата са гледали телевизия, когато се е случило. Забелязала колата да завива по алеята, но не чула отварянето на гаражната врата, затова излязла да потърси мъжа си. Кълне се, че става въпрос за не повече от две минути. Зададох й обичайните въпроси: „Съпругът ви имал ли е врагове? Получавал ли е някакви заплахи напоследък? Нещо необичайно да се е случило през последните няколко дни?“ Твърди, че всичко е било наред.

— Вярваш ли й?

— Не вярвам на никого — отвърна Видмер.

— Може би господин Ламерс е познавал убиеца? Дали е възможно затова да не е отворил гаража? Може би го е очаквал?

— Едва ли. Намерихме отпечатъци от стъпки до дървата. Предполагам, че убиецът е бил скрит там, докато е чакал. Успя ли да разбереш нещо повече по пътя насам?

— Само това, че белгийската полиция го е държала под седмично наблюдение в Брюксел през 1987 година. Когато Ламерс се преместил в Швейцария, са препратили събраната информация към нас. Добавили сме го в ИСВС, както е редно. Има и още, но е архивирано и ще ми е под ръка не по-рано от утре сутринта. Мога да ти кажа, че откакто Ламерс се е преместил в Цюрих, се е държал като примерен гражданин. Плащал си е данъците. Не се е забърквал в неприятности. В ИСВС е пълно с хора като него. Сещаш се… Няма нищо нередно около него, все още.

— Има нещо нередно. Ела вътре.

Видмер тръгна напред по алеята и влезе в къщата. От фоайето се спусна по стълбите, водещи към апартамент с няколко стаи, точно до гаража.

— Един от моите хора искал да ползва тоалетната. Госпожата го изпратила долу, за да не цапа из къщата. Той се объркал и по погрешка влязъл в работилницата.

Фон Даникен мина покрай банята. Вратата й зееше отворена, а лампите светеха.

— Аха, объркал се е! — подсмихна се той.