Кристофър Райх: Правилата на измамата

Натисна газта и се озова на широка, равна улица. В редици от двете й страни се издигаха големи, добре поддържани къщи. Наричаха източната част на „Цюрихзее“ Златния бряг , заради яркото слънце и луксозните резиденции. Намали скоростта веднага щом забеляза целта. Къщата — точно копие на френско провинциално имение, се издигаше върху наклон, малко по-навътре от улицата. Беше заобиколена от двете страни с покрити от сняг овощни градини.

Паркира двайсетина метра по-надолу, в сянката на величествен бор. Угаси фаровете и се заслуша в бръмченето на двигателя и блъскащия се в прозорците вятър. Извади от якето си кутия от чисто сребро. В нея имаше четири куршума с тънка обвивка и издълбано в бронзовия връх кръстче. С треперещи ръце ги нареди върху таблото. После свали висящото около врата си керамично мускалче и разви капачето му. Започна монотонно да нашепва думи от някакъв древен, отдавна забравен език. По свои сметки бе убил над триста мъже, жени и деца. С молитвата предпазваше душата си от духовете им от отвъдното. Двайсетте години като наемен убиец го бяха направили суеверен.

Натопи куршумите един по един в гъстата, с остър аромат течност от мускалчето. Първо молитвата, после течността — винаги спазваше този ритуал… Като професионалист, беше наясно, че няма такова понятие като прекалена предпазливост. Нито в този, нито в другия живот. Духна веднъж срещу всеки поотделно и ги напъха в пълнителя. После го плъзна в гнездото и завъртя патронника. Провери дали предпазителят е спуснат, извади от другия си джоб твърда платнена торбичка и я закрепи точно над отвора за изхвърляне на гилзите.

Излезе от колата. Внимателно огледа улицата в двете посоки. Не видя никого. Тази вечер лошото време бе негов съюзник. Всички стояха на топло по къщите си. В 9:30 часа наоколо нямаше жива душа.

Закопча палтото си и закрачи енергично по пътя. Беше стегнат мъж, среден на ръст, с тесни рамене и черна права коса до раменете. Имаше хлътнали бузи, правилен, аристократичен нос и блед, почти мъртвешки цвят на лицето. Отдалече изглеждаше така, сякаш не вървеше, а плавно се носеше над паважа. Точно на тази комбинация от смъртна бледност и неосезаемо присъствие дължеше и работния си псевдоним — Призрака.

Минавайки покрай дома на мишената, успя необезпокояван да огледа картинката, която се виждаше през панорамния прозорец до входната врата. Жена и три деца седяха един до друг на дивана и унесено гледаха телевизия. Забави крачка и се взря в най-малкото от тях — бледо, тъмнокосо момченце, досущ като него, обвило ръчички около майка си. Пулсът му се ускори. Спомените запърхаха в съзнанието му като птица, блъскаща се в стъклото на затворен прозорец.

Извърна очи встрани.

Увери се, че в двете посоки на улицата не се задават коли, прескочи телената ограда пред моравата и зае позиция зад купчината дърва, спретнато подредени до страничната стена на къщата. Приклекна в снега и зачака.

Имаше времена, когато бе част от екип, но никога негов водач. В този случай трябваха двама, които да наблюдават мишената в ресторанта; кола, която да го следва по пътя му към къщи, и екип в готовност да отведе стрелеца до най-близкото летище или железопътна гара, за да напусне страната незабавно. Стандартна схема на действие.

Но Призрака предпочиташе този начин. Сам в мрака. Агент на смъртта.

Извади от джоба си метална кутийка, натисна някакво копче и я пъхна обратно. Кутийката издаде блокиращ сигнал, който дезактивира механизма за отваряне на гаражната врата. Сега мишената трябваше да слезе от колата, за да я отвори, или да влезе в къщата, за да отключи отвътре.

В далечината се чу кадифеното ръмжене на мощен двигател. Мъжът измъкна пистолета със заглушител от якето си и насочи поглед към мястото, откъдето колата на мишената — последен модел „Ауди А8“ — трябваше да се появи. Блеснаха фарове. Палецът му освободи предпазителя.

Автомобилът се плъзна под светлината на уличната лампа, зави по алеята и спря пред гаража. Моделът и номерът бяха същите. Шофьорската врата се отвори и мишената излезе. Беше висок, едър мъж с червеникава коса и пълни бузи. Инженер някакъв. Семеен човек. Сериозен.

Призрака се надигна. Покри разстоянието до мишената с три бързи скока. Мъжът, видимо разтревожен, го погледна. Защо не работеше гаражната врата? Какъв беше този непознат, появил се от нищото? Призрака прочете въпросите в очите му, вдигна ръка и натисна спусъка. Три куршума се забиха право в лицето му. Гилзите хвръкнаха в торбичката. Мишената се строполи на алеята за автомобили.