Кристофър Райх: Правилата на измамата

— До всички екипи. Тръгвайте.

Пулсиращи светлини в синьо и бяло озариха оловносивото небе. Полицейските коли излязоха от прикритие и обградиха самолета. Бронираният автомобил зае позиция; един от войниците приведе в готовност картечна установка 50-ти калибър. Командоси в пълно бойно снаряжение наизскачаха от колите и се наредиха в полукръг около самолета с насочени към вратата му автомати.

Целият този цирк заради някакъв факс, помисли си Фон Даникен, докато слизаше от автомобила. Провери пистолета си, за да се увери, че в патронника няма куршум и предпазителят е сложен.

Три часа по-рано швейцарската подслушвателна сателитна система „Оникс“ прихвана факс от сирийското посолство в Стокхолм до колегите им в Дамаск, съдържащ списък на пътниците от самолет, готвещ се да излети за Близкия изток. На борда имало четирима души — пилота, втория пилот и двама пътници. Единият — служител в американското правителство, а другият — терорист, издирван от полицейските служби на дванайсет западни държави. Новината беше разпространена по командната верига веднага след прихващането й. Копия от документа незабавно бяха изпратени по имейл до Фон Даникен и Марти.

И толкова. Един от поредните случаи на получена и впоследствие замразена информация. Докато обаче от въпросния самолет не бе излъчен радиосигнал до швейцарската Служба за контрол на въздушния трафик, съобщаващ за повреда в двигателя и искане на разрешение за аварийно кацане.

Предната врата на самолета се отвори и от корпуса се спусна стълба. Марти побърза да се качи, следван от Фон Даникен. Пилотът се подаде от вратата. Министърът на правосъдието извади съдебното разпореждане и му го подаде.

— Имаме информация, че превозвате затворник в разрез с Женевската конвенция за правата на човека.

Пилотът хвърли бегъл поглед на документа.

— Информацията ви е грешна. На борда няма никой друг, освен втория пилот и господин Палумбо.

— Не е грешна — отвърна Марти, заобиколи го и влезе вътре. — Територията на Швейцария няма да бъде използвана за провеждането на незаконни отвличания. Главен инспектор Фон Даникен, претърсете самолета.

Инспекторът тръгна по пътеката към единствения пътник, настанен на една от широките кожени седалки. Беше бял, около четиридесетгодишен, с гладко избръсната глава, широки като на бик рамене и студени сиви очи. Създаваше впечатление на опитен мъж, който умее да пази самообладание. От прозореца му ясно се виждаше полицейската обсада около самолета, ала той не изглеждаше особено разтревожен от този факт.

— Добър ден — поздрави Фон Даникен на сносен английски, но с акцент. — Господин Палумбо?

— А вие кой сте?

Главният инспектор се представи и обясни:

— Имаме причина да подозираме, че на борда на този самолет превозвате затворник на име Валид Гасан. Прав ли съм?

— Не, сър, грешите. — Палумбо кръстоса крака и фон Даникен забеляза, че носи ботуши с твърдо бомбе.

— Значи нямате нищо против да претърсим самолета?

— На швейцарска територия сме. Можете да правите каквото желаете.

Фон Даникен нареди на пътника да остане на мястото си, докато приключи претърсването, и продължи към задната част на самолета. В мивката имаше струпани чинии и чаши — преброи четири комплекта. Пилот. Втори пилот. Палумбо. Някой липсваше. Провери в тоалетната, после отвори капака към багажното отделение в дъното и огледа и там.

— Няма никого — съобщи по радиостанцията на Марти. — Пътническото и багажното отделение са чисти.

— Как така „чисти“? — упорстваше Марти. — Не може да бъде.

— Не е на борда на самолета, освен ако не е натъпкан в някой куфар.

— Продължавай да търсиш.

Главният инспектор направи втори оглед на багажното, проверявайки и за скрити кухини. Не откри нищо, затвори капака и се върна в пътническото отделение.

— Провери ли целия самолет? — попита Марти, застанал със скръстени ръце до капитана.

— От край до край. На борда няма други пътници, освен господин Палумбо.

— Невъзможно. — Марти го погледна с укор. — Имаме доказателство, че пътникът е в самолета.

— И какво е това доказателство? — попита Палумбо.

— Не си играй с мен — предупреди го Марти. — Знаем кой си и за кого работиш.

— Знаете, така ли? Ами в такъв случай, да ви обясня…

— Какво? — наостри уши Марти.

— Човекът, когото търсите… Пуснахме го преди трийсет минути над ония ваши големи планини. Каза, че винаги е искал да види Алпите.