Кристофър Райх - Правилата на измамата

Тингели хвърли снимките върху масичката за кафе.

— Копеле.

— Няма да ми мигне окото.

Тингели се изправи.

— Ще имаш имената утре сутрин. Но искам да ми дадеш снимките.

— Дадено. — Фон Даникен се запъти към външната врата. — Не забравяй, че винаги мога да се снабдя с нови.

Алфонс Марти надникна в празния офис на Маркус Фон Даникен. Осветлението на тавана беше изгасено. Само настолната лампа хвърляше сноп светлина върху разпръснатите по бюрото документи. Беше осем вечерта и Марти идваше да се осведоми за напредъка през деня. Разходи се надолу по коридора и откри един кабинет, който още светеше. Почука и отвори вратата.

— Извинете, търся господин Фон Даникен.

Едър плешив мъж скочи от бюрото си.

— Харденберг, сър. Опасявам се, че главен инспектор Фон Даникен в момента отсъства.

— Виждам. Трябваше да се срещнем, за да ми разкаже докъде е стигнал с разследването.

— Не му е присъщо да пропуска среща. Беше ли предварително насрочена?

Марти не отговори. Идваше без предупреждение. Не искаше да дава време на Фон Даникен да напудри развитията си за пред него.

— Къде е?

— В Цюрих. Проверява сведение, свързано с финансирането на операцията.

— Така ли? Банките не са ли затворени по това време?

— Той не е в банка. Отиде в дома на Тобиас Тингели. Познават се от Комисията за холокоста. Можете да му звъннете на мобилния телефон.

Марти обмисли тази възможност за момент.

— Не е необходимо. Сигурен съм, че и вие може да свършите тази работа. Казахте, че сте попаднали на следа по въпроса за финансирането на операцията. Имате ли представа коя групировка стои зад този заговор? „Революционната гвардия“? Ал Кайда? „Ислямски джихад“? Или някоя нова, още нечувана организация?

— Още не сме сигурни — отвърна Харденберг. — Знаем само, че къщата на Блиц е закупена от офшорна компания, базирана на остров Кюрасо. Щом разберем кой е плащал сметките му, ще сме доста по-близо до истината за това кой планира атаката.

— Какво ви спира? — учуди се Марти.

— Законът, сър. Съществуващите изисквания за спазване на банковата тайна ни пречат да стигнем до нужната информация. Но все пак, господин Фон Даникен е уверен, че ще съумее да ги заобиколи. Има близки познанства с доста банкери.

— Да, да, разбира се — изрази одобрението си Марти, стараейки се да звучи доволен. — Продължавайте в същия дух.

Харденберг го придружи до вратата.

— Ще предам на господин Фон Даникен, че сте идвали. Сигурен съм, че е имал сериозна причина да пропусне срещата ви.

Марти забърза надолу по стълбите. Трябваше спешно да свърши нещо.

Щом влезе в кабинета си в Бундесхаус, Марти разрови документацията си и измъкна една папка. Тя съдържаше официалната молба до „Суиском“, националния телекомуникационен оператор, за разпечатка на всички телефонни разговори, проведени от Блиц, Ламерс и Рансъм. Стиснал документите в ръка, Марти набра номера на правния отдел на „Суиском“.

— Трябва ми подробна разпечатка на всички входящи и изходящи разговори от следните телефонни номера — каза той, след като се представи. После продиктува номерата на служебния, домашния и мобилния телефон на Фон Даникен.

— Разбира се. За какъв период от време се интересувате?

— За миналия понеделник, между осем сутринта и четири следобед.

— Само за понеделник?

— Точно така — отвърна Марти. — Колко време ще отнеме?

— Утре по обед ще е готова.

— Трябва ми най-късно до 8 сутринта.

— Ще я имате.

Марти затвори. След по-малко от дванайсет часа щеше да има доказателството, което търсеше.

Джонатан шофира, докато умората изцеди силите му. Слезе от магистралата на отбивката за Раперсвил от южната страна на Цюрихското езеро пое през града към хълмовете в покрайнините. Когато в продължение на десет минути не видя нито една къща автомобил, отби встрани и загаси двигателя. Оставаха му сто километра до Давос.

С помощта на фенерчето, прикрепено към вътрешната стена на жабката, внимателно прегледа закупените по-рано вестници. Знаеше съвсем малко за Световния икономически форум, предимно от репортажите в новините.

СИФ беше ежегодна конференция, която събираше около хиляда представители на политическия и бизнес елит от цялото земно кълбо, за да обсъждат наболели световни проблеми. Тазгодишната тема беше разпространението на ядрено оръжие. Щяха да присъстват осемнайсет държавни глави, двеста министри и четиридесет и седем от стоте най-влиятелни изпълнителни директори според класацията на списание „Форчън“.