Кристофър Райх - Правилата на измамата

Палумбо отказа.

Лафивър влезе в кухнята и си наля голяма чаша димящо кафе.

— Разбрах, че си измъкнал солидна информация от Валид Гасан, която е спомогнала за предотвратяването на атентат.

Той знае, помисли си Палумбо. Някой му е казал.

— Всъщност точно затова съм тук.

Лафивър добави малко захар в кафето и кимна на госта си да го последва.

— На връщане от Сирия по телефона ми се обади Маркус фон Даникен, директор на швейцарската служба за контраразузнаване — обясни Палумбо. — Разследва убийството на някой си Тео Ламерс в Цюрих, холандец, разстрелян пред дома му. Професионална работа. Изпипана. Няма свидетели. Ламерс е имал собствен бизнес за проектиране и производство на сложни навигационни системи. Отделно от това е изработвал „търтеи“ — безпилотен летателни апарати. Малки, големи, каквито поискаш. Фон Даникен е бил по средата на разследването, когато колега на Ламерс също е бил убит — иранец на име Махмуд Китаб, живеещ в Швейцария под псевдонима Готфрид Блиц. Дотук звучи ли ви познато?

— А трябва ли? — учуди се Лафивър.

— С цялото ми уважение, сър, смятам, че да.

Лафивър добави малко мляко към кафето си. Когато отново погледна към Палумбо, изражението му бе коренно различно. Светската част от срещата им беше приключила.

— Продължавай, Фил. Аз ще се включа накрая.

Палумбо умееше да разпознава заповеди.

— Обадих се на Маркус, за да го запозная с подробностите от разпита на Гасан.

— Искаш да кажеш подробностите за участието на Гасан в заговор за сваляне на пътнически самолет.

— Точно така. Фон Даникен беше, меко казано, изненадан. Оказва се, че двамата убити господа, които е разследвал, са били съучастници на Гасан.

— Интересно съвпадение. — Тонът на Лафивър ясно показваше, че изобщо не вярва в това.

Палумбо продължи нататък:

— На следващия ден съдебният лекар уведомил Фон Даникен, че убиецът и на двете жертви е обичал да топи куршумите си в отрова. Патологът поразпитал тук-там дали някой не е попадал на подобен случай. Негов колега от Скотланд Ярд знаел много добре за какво става въпрос. Човекът по случайност се оказал бивш британски морски пехотинец и твърдял, че тази отрова се е използвала в Ел Салвадор в началото на 80-те. Обичайна индианска практика по онези места, предполагам. Някаква местна вуду магия за пропъждане на злите духове. Англичанинът смята, че ние сме провеждали военното обучение. Според него този, който е убил Ламерс и частника му, със сигурност е работил за нас по едно и друго време. Фон Даникен се интересува дали наш екип работи на негова територия. Сър, ако разполагаме с достоверна информация за терористична клетка, подготвяща се да свали пътнически самолет над въздушното пространство на Швейцария, наш дълг е да уведомим тяхното разузнаване.

— Ти какво му каза? — попита Лафивър.

— Казах му, че ще проуча въпроса.

— Значи не си говорил с него оттогава?

Палумбо поклати глава.

— Вие сте управлявали военната база в Ел Салвадор по онова време. „Див гълъб“ не беше ли ваша операция?

— Това е поверителна информация — прекъсна го Лафивър.

— Аз имам достъп до поверителна информация. Един от местните е бил препоръчан за вербуване. Името му е Рикардо Райе. Майка му е била наполовина индианка. Обучавал се е известно време във Фермата 9 9 Тренировъчна база на ЦРУ. — Б.пр. , после е получил назначение отвъд океана. Все още се води на работа при нас.

— Ровичкал си, а?

— Смятам, че той е човекът, натиснал спусъка.

Адмирал Лафивър пристъпи по-близо и Палумбо усети аромата на кафе от дъха му.

— Теб какво те засяга някаква операция под мое командване?

Палумбо се размърда и усети как дръжката на пистолета се забива в гърба му.

— Изобщо не ме засяга. Не е моя работа да си пъхам носа. Просто попаднах на информация за Ламерс, човека, застрелян в Цюрих.

— Е, и? — надигна вежди адмиралът.

— Сър, събрали сме досие за този човек, дебело две педи. Водил се е на служба при нас в продължение на десет години. Занимавал се е с промишлен шпионаж и е получавал инструкции от лондонското ни подразделение. Изчезнал е от списъците ни през 2003 година. Запитах се от къде на къде Валид Гасан е доставял експлозиви на хора, свързани по някакъв начин с американското правителство. Нещо в цялата тази работа не ми се връзваше. Поразпитах тук-там, за да разбера дали пък Ламерс не е преминал от другата страна?

— И какво откри? — запита Лафивър.

— О, преминал е, и още как — възкликна Палумбо. — Преди две години Ламерс е бил привлечен от министерството на отбраната. Точно когато е бил убит, е работел като консултант към военното разузнаване. Адмирале, можете ли да ми кажете защо, за бога, убиваме американски агенти?