Кристофър Райх - Правилата на измамата

— Мислех, че ще си по-загрижен защо Пентагонът се опитва да свали пътнически самолет.

— Това е следващият ми въпрос.

Палумбо очакваше да чуе гневна тирада. Но вместо това, Лафивър остави чашата си с кафе и хладно се усмихна.

— Чувал ли си за специална част, наречена „Дивизията“?

— „Дивизията“? Не, сър, не съм.

— Така си и мислех. — Лафивър го хвана за лакътя и го поведе към плъзгаща се врата в кухнята.

— Да излезем навън. Ще изпуша една цигара.

Палумбо последва Лафивър през задната веранда. Слязоха по стълбите към градината. Студената вечер и навъсеното мрачно небе ги обгърнаха. Снегът хрущеше под краката им, докато бавно се разхождаха през гъсталак от голи дървета.

— Онзи Остин. Той е проблемът — каза Лафивър и извади цигара от пакет „Марлборо“. — Откаченото набожно копеле направо ми лази по нервите. Когато не е зает с молитвените си сбирки и религиозни ритуали, не спира да си пъха носа там, където не му е работа.

— Имате предвид генерал-майор Джон Остин от военновъздушните сили ли? — уточни Палумбо.

— Същия. Всичко започна преди осем години, още преди 11-ти септември. Момчетата от Пентагона искаха да проведат тайни операции на чужда територия. Ядосваха се, че терористите съсипват наши съоръжения отвъд океана, и взеха да разправят навсякъде, че ние в ЦРУ не можем нищичко да направим, за да ги спрем. Кулите Кхобар в Саудитстка Арабия, бомбените атентати в посолствата ни в Найроби и Дар ес Салаам, многобройните нападения над работещи в чужбина американци…

Тогава Остин се срещна с президента и поиска разрешение да сформира отряд агенти за пробна операция. На президента не му трябваше дълго да го убеждават. Отдавна ни притискаше да открием кой стои зад атентата над американския боен кораб „Коул“ в Йемен, а ние така и не успяхме да разберем. Екипът на Остин откри виновниците незабавно. Месец по-късно президентът подписа Директива за националната сигурност, с която упълномощи министерството на отбраната да организира екипи за операции отвъд океана. Нарекоха новосформирания отдел „Дивизията“…

Остин я управляваше от известен на малцина кабинет, под името „Секретна служба за военно разузнаване“. Официалните им задължения се състояха в контролиране на работата на военните аташета в посолствата ни в чужбина. Остин действаше бързо. В рамките на една година имаше пет екипа зад граница…

Говорим за най-черните от всички тъмни операции. Нелегални. Недоказуеми. Провеждани без никакъв надзор от Конгреса, та дори и от президента. Сляпо одобрение, за което всеки служител от разузнаването душа дава. Включително и аз. Подразбрах за някои от техните операции. Отлично свършена работа. Светили са маслото на побъркан убиец в Босна — Драко — и на двама военни диктатори в Судан…

Ала Остин се самозабрави от успехите и започна да прекрачва границата. Изцапа ръцете си с онази афера с ливанския министър-председател. Намеси се и в бунтовете в Ирак. Ние се занимаваме с разузнаване. Задачата ни е да събираме сведения и да ги препращаме където трябва. Не е наша работа да се правим на съдии, съдебни заседатели и палачи. Линия на поведение, прокарана от Белия Дом. Ей богу, Фил, по едно време взе да ми писва.

— Но, сър, става въпрос за американски агенти — възкликна Палумбо.

— Те не са американци. Китаб е иранец. Ламерс е холандец. Чужденци по произход и възпитание — обясни с равен глас адмиралът.

— Дори и така да е, сър, защо не се обърнахте към президента?

— И какво да му кажа? Щях да изглеждам като завистлив досадник. Нали точно президентът е одобрил начинанието и само той може да го прекрати.

— Не смятам, че президентът би разрешил на американски агенти да подготвят съвместно с незаконно пребиваващ иранец свалянето на пътнически самолет — възрази Палумбо.

— Съгласен съм. Както нямаше да ми позволи и да пусна къртица в мрежата на Остин. С убежденията си, изпъкващи от нашивките му и лъскавите медали по гърдите си, Джон Остин минава за светец на Пенсилвания Авеню. Той е в битката още от самото начало. Имам предвид свещената ни война с цялата пасмина „Джихад“. Остин състави плана за освобождение на заложниците ни в Ирак през 1980 година. Организира първите екипи за специални операции. И също като нашия главнокомандващ, е отдаден изцяло на Бога. Какво може да направи един атеистичен любител на уискито като мен? — усмихна се адмиралът.

— Но опитът за освобождението на заложниците се оказа пълен провал — каза Палумбо. — Вдигнахме пушилка и загубихме осем души.