Кристофър Райх - Правилата на измамата

Продължи да чете.

„06.02.08; 19:55. Сокол. Документи на контролно-пропускателен пункт 1. Давосщрасе.“

„06.02.08; 18:07. Орел. На път за Давос. Подробности ясни. Документи?“

„06.02.08; 16:22. Сокол. Орел заема мястото на Славей.“

Славей. Ема?

Джонатан разрови многобройните съобщения, търсейки конкретна дата и час. Откри я. Вторник. Денят след нещастието с Ема.

„05.02.08; 07:45. Орел. Славей мъртъв. Злополука при катерене. Гарван жив.“

Джонатан беше Гарван. И той, като останалите, имаше кодово име на птица.

Гарван. Братовчед на враната, но по-голям и по-враждебно настроен.

Ема беше Славей. Ами Орел? Поредният неизвестен участник.

Поглъщаше написаното ред по ред и възстановяваше събитията от изминалите дни през погледа на „другата страна“. Блиц заявява, че колата е на мястото си в Ландкарт и багажните квитанции са изпратени в хотела на Ема. После Ема отговаря, че пощата се е забавила заради лавина по железопътната линия и ще вземе чантите на следващия ден. Изпратила е съобщението в шест и половина вечерта в деня преди катеренето.

Джонатан вдигна поглед. Ресторантът гъмжеше от хора. Осветлението бе твърде ярко, а гласовете — много шумни.

Ема е поддържала контакт с мрежата си през цялото време.

На екрана се появи ново съобщение:

07.02.08; 21:56. Сокол. П. Дж. кацна 20:16 Цюрих. На път към хотела. Среща потвърдена 09.02.08; 14:00; Белведере. Носи товарна разписка. Замяна за злато.

02.09 беше утре, в два следобед. Знаеше кой е хотел „Белведере“ в Давос. Петзвезден палат за богаташи. Но кой беше П. Дж.? И какво „злато“ смяташе да разменя за товарна разписка?

Почти незабавно пристигна отговор от Орел: Потвърждение прието.

Буквите продължиха да мигат няколко секунди, после спряха.

Тогава за пръв път видя в долната част на екрана надпис „Препратки“. Чукна върху него и на екрана се отвори списък с връзки към уебстраници. Още кодове. После дата, а след нея името, което вече добре познаваше. ЦИАД. „Цуг Индустриал“.

Отвори първата препратка.

Беше товарителница с подробности за съдържанието на пратка от ЦИАД до „Ксантус Медикъл Инструмънтс“ в Атина. 200 броя портативни GPS устройства за навигация. Описание на техническите характеристики. Цена — двайсет хиляди швейцарски франка за бройка. Подготвена за изпращане в петък, 9-ти февруари, от Цюрих до Атина с полет на „Суис еър“ в седем вечерта.

Това ли беше товарната разписка, спомената в инструкциите от Сокол до Орел?

Отвори следващите препратки. Подобна документация. Подробни фактури. He GPS навигационни системи, а инсулинови помпи, вакуумни тръби, карбонови филтри. Изпратени на 10-ти декември от Цюрих до Кайро през Ница. Изпратени на 20-ти ноември от Цюрих до Дубай. Изпратени на 21-ви октомври от Цюрих до Аман през Рим. Всички стоки заминаваха за Близкия изток.

Пратките пътуваха от няколко месеца. Първата от тях е била натоварена на 21-ви октомври, около шест седмици след семейното им завръщане от Близкия изток.

Джонатан отново прочете списъка със стоки и осъзна, че е бил прав, когато сподели подозренията си с Хофман. Предполагам, че произвеждате нещо забранено по поръчка на някого, който не бива да го притежава.

Но кой беше П. Дж.? И каква работа имаше той на Световния икономически форум в Давос?

Джонатан върна малко назад и забеляза, че Орел трябваше да получи документите си от контролно-пропускателен пункт 1 на Давосщрасе — главната улица, минаваща през центъра на града.

След като се нахрани, плати сметката в брой и излезе от ресторанта. Спря се пред съседната вестникарска будка и огледа изложените вестници. На първа страница на почти всеки от тях имаше заглавие, свързано със Световния икономически форум. Купи си два швейцарски вестника, заедно с „Хералд Трибюн“ и „Файненшъл Таймс“. Пъхна ги под мишница и се запъти към колата.

Зави към паркинга и се озова лице в лице с фаровете на бавно движеща се кола. След секунда забеляза и полицейските лампи на тавана й. Постара се да не променя походката си и продължи в същата посока.

Полицейската кола бавно приближаваше. Патрул от двама души. Осветяваха регистрационните номера с фенерче. Джонатан стигна до автомобила и влезе вътре. Секунда по-късно, купето се обля в светлина. Той изчака със затаен дъх. Хвърли поглед към вестника на седалката до себе си. На снимката от първа страница на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ се виждаше мъж от Близкия изток, изнасящ възторжена реч. Според обяснителния текст, човекът се казваше Парвез Джин — иранският министър на технолозите, който щеше да държи реч на СИФ в Давос в петък вечерта, за да даде разяснение относно ядрените стремежи на страната си.