Кристофър Райх - Правилата на измамата

— Значи Гасан взема експлозивите от Лайпциг, предава ги на Блиц заедно с микробуса и си плюе на петите към Швеция. Блиц откарва микробуса в Цюрих и взема „търтея“ от фабриката на Ламерс. — Фон Даникен прехвърляше снимките една след друга. — Това ли е всичко?

— Друго не успяхме да открием за белия микробус.

Фон Даникен погледна към Миер.

— За белия ли? Да не би да има и друг, за който да не знам?

— Сега кара черен. Боядисал го е.

— Как разбра?

— Не знаем откъде първоначално е взет белият микробус, но със сигурност знаем, че номерата му са откраднати от подобен микробус в Шафхаузен — поясни Миер.

— Хората рядко подават сигнал в полицията при такива случаи. Струва им се дребна работа и докладват единствено в службата за контрол на автомобилния транспорт. Гасан и приятелчетата му са си въобразявали, че постъпват много умно. Но ние сме по-хитри от тях. Предположих, че щом са откраднали един комплект регистрационни номера, може да са задигнали и друг. Разрових се в бюлетина за изгубени и откраднати номера. Преди две седмици собственикът на черен микробус фолксваген в Лозана е съобщил, че номерата му са били свалени. Пуснах ги в системата и вижте какво открих.

Миер извади последната снимка. На нея се виждаше черен микробус „Фолксваген“, движещ се по някаква улица. В дъното се забелязваше рекламен билборд на шоколад „Линд“ и табелата на известен магазин за мебели.

— Снимката е направена вчера в пет следобед в покрайнините на Цюрих.

— Но как можем да сме сигурни, че микробусът е съшият?

— Сравнете предните брони на двата автомобила. И двата имат еднакви вдлъбнатини под фара. И двата имат един и същ ароматизатор с формата на борче, висящ от огледалото за обратно виждане. Да кажем, че едното е съвпадение. Но двете? Невъзможно е.

— Обади се на градската полиция — каза Фон Даникен. — Накарай ги да пуснат съобщение за издирване на микробуса. Проверете всяка една снимка на всяко едно превозно средство, преминало през източната половина на страната за последните двайсет и четири часа.

— Дадено.

Фон Даникен се вгледа по-отблизо в снимката.

— Кой е зад волана? Не е Блиц със сигурност. По това време вече е бил мъртъв. — Подаде фотографията на Миер, който се намръщи и сложи очилата си. — Нещо куца. Този не ми изглежда редовен.

— Да занесем снимката в криминалната лаборатория. Могат да я увеличат и да я изпратят в Интерпол, където да я пуснат в програмата си за лицево разпознаване.

Миер напусна стаята.

Фон Даникен се извъртя на стола си и се обърна към останалите двама.

— Толкова от източния фронт. Имаме ли напредък на западния?

Дойде ред на Клаус Харденберг да говори. Дундестият следовател с жълтеникаво лице, изоставил добре платената си работа в международна счетоводна компания в Цюрих заради суровото ежедневие в полицията.

— Блиц е извършвал финансовите си операции в Банко Популаре делла Тичино. Открихме името на банката през извлечението от „Юрокард“. Средният месечен баланс на сметката му беше дванайсет хиляди франка. Обичайните неща — домакински разходи, плащания по кредитната му карта, газ, електричество… Седмично е теглел в брой по петстотин франка, винаги от едно и също гише в Аскона. Общо взето, живеел е скромно за човек с луксозен автомобил в гаража на вила, струваща няколко милиона.

— Освен ако вилата не е била негова — каза Фон Даникен.

— Точно това си мислех и аз — подсмихна се Харденберг. — Първото нещо, което ми направи впечатление, е паричен превод от сто хиляди франка, постъпили по сметката преди седмица. Като основание за паричния превод е посочено „Подарък за П. Дж.“. На следващия ден Блиц е изтеглил цялата сума в брой на касата в клона в Лугано. Съвсем спокойно. Направил предварителна заявка, говорил лично с управителя и обяснил, че парите са първоначална вноска за яхта, която е поръчал в Антиб.

— Някой откри ли парите в дома му?

— Говорих с лейтенант Конти. Не са ги намерили — отвърна Харденберг.

— Кой е превел стоте хиляди в сметката на Блиц? — заинтересува се Фон Даникен.

— А! — възкликна Харденберг. — Ето тук вече става интересно. Парите са дошли от кодирана сметка в Ройъл Тръст енд Кредит Банк на Бахамските острови, клон Фрийтаун.

— За пръв път я чувам — каза Фон Даникен, който се беше сблъсквал служебно с повечето големи финансови институции по света.

— Това е малка банка с авоари около един милиард. Не разполага с офиси. Съществува само на хартия. Ако ми позволите, ще се отклоня за малко от Блиц и ще се прехвърля на Ламерс.