Кристофър Райх - Правилата на измамата

Паркира и влезе в ресторанта. Поръча си, без да се бави. Schnipo und ein Cola, bitte. Виенски шницел, пържени картофи и кока-кола. Любимото меню на учениците в Швейцария.

Докато чакаше, отново си представи апартамента в Берн. Апартамента на Ева Крюгер. Замисли се за старанието й да го обзаведе по свой вкус; за времето и усилието, нужни за изграждането на толкова сложна измама…

Ако изключеше лъжата, спокойно можеше да признае, че е възхитен от изключителната дисциплина на изпълнението. Нито веднъж не му беше дала повод да се съмнява, че е някакъв агент. Служител в системата на държавен разузнавателен апарат. А той наивно смяташе, че му изневерява. Замисли се за подготовката, необходима за успешната измама на съпруг в продължение на осем години.

Бръкна в джоба си и напипа венчалната халка. Извади я и отново я огледа. Имаше нещо около нея, което го притесняваше. Нещо не се връзваше, разваляше прикритието… Може би носеше послание, някакво напомняне. Ева Крюгер нямаше съпруг, защо й трябваше халка?

Сервираха храната му. Преди десет минути умираше от глад, а сега изобщо не му се ядеше. Отпи от чашата си и бутна чинията встрани.

Пръстенът.

Разгледа цифрите, гравирани от вътрешната страна. 2-8-01. 8-ми февруари 2001 г. Къде е бил тогава? В Судан. По време на сухия сезон, когато мухите бяха жива напаст. Датата не значеше нищо за него, а доколкото знаеше, за Ема също.

Тогава се сети.

Това не бе венчалната халка на Ема, а на Ева Крюгер. Четеше датата неправилно. Американците изписваха месец-ден-година. Но Ева Крюгер беше швейцарка и би трябвало да гравира датата по европейския формат. Ден-месец-година.

2-8-01.

Докато гледаше цифрите, по тялото му пробяга вледеняваща тръпка.

На 2-ри август, 2001, той и Ема Еверет Роуз се бяха венчали скромно в Кортина, Италия. Никакви роднини. Така пожела Ема. Нито от неговото, нито от нейното семейство. Никакви колеги. Това е нашият ден, Джонатан — беше казала. — Денят, в който ти отдавам цялата си същност.

Извади от другия си джоб джобния компютър на Блиц. Преносимата памет си стоеше в USB отвора. Обузда нетърпението си и спокойно го включи. Появи се надпис ТАР. Отвори я и на екрана замига прозорчето, изискващо парола. Вписа цифрите от венчалната халка. 2-8-01.

Екранът примига и се появи надпис „Парола приета“.

Екранът светна в синьо. В центъра се появи надпис „Интел Линк“. Буквите проблясваха ярко като неонова реклама. Чукна с пръст върху него. В продължение на няколко секунди не се случи нищо. Стомахът му се присви. Поредната задънена улица. Тогава екранът отново светна в синьо и се появи текст, подобен на стенограма. В началото на всяко съобщение имаше дата, час и кодово име на изпращача.

Последното съобщение гласеше:

„08.02.08; 15:16 ч. централно европейско време.

Корморан“

Днешна дата. Изпратено в 3:16 следобед от някого, наричащ себе си Корморан.

„Гарван проникна в ТАР. Опитът за прекратяване провален. Гарван ранен и на свобода. Молба за среща и инструкции.“

Съобщението преди него беше изпратено три часа по-рано, в 12:10, от Ястреб.

„Относно: наличност нов мерцедес, брониран, лимузина. Направено запитване в «Даймлер-Бенц», централа. Не очакват нови автомобили до края на март. Един употребяван: цвят — черен. Кожа — сива. 100 000 км. Цена: 275,000 евро. Чакам потвърждение.“

Нещо като онлайн дневник, помисли си Джонатан, докато разглеждаше написаното. Форум, в който агентите влизаха и оставяха съобщения, свързани с мисиите им. Шпионска дейност в реално време.

Нямаше упоменат интернет адрес. Отвори директорията на файла и провери в софтуера на браузъра. Там откри уебсайт по подразбиране — http:intemational.resourses.net. Името не му говореше нищо.

Върна се на главната страница на „Интел Линк“ и зачете останалите съобщения.

„07.02.08; 13:11. Сокол.

Потвърждавам, Дрозд мъртъв. Прекратете всички комуникации. Очаквайте инструкции от щаба.

07.02.08; 10:55. Корморан. Гарван се свърза с мен. Знае за ТАР. Гарван във владение на компютъра на Дрозд. Твърди, че Дрозд е убит. Чакам потвърждение.

07.02.08; 09:55. Сокол. Превод одобрен.

07.02.08; 08:45. Дрозд. Заявка, превод 100 000 швейцарски франка на сметката в БПТ. Възстановяване загубени средства.“

Джонатан прегледа още веднъж съобщенията. Корморан беше Хофман. Ястреб — неизвестен. Сокол — явно командваше парада. Човекът, който одобряваше финансирането и потвърждаваше пред агентите си смъртта на Дрозд. Дрозд се явяваше Готфрид Блиц. Ами Ема? Къде беше тя?