Стивън Уотсън - Преди да заспя

Почувствах се уверена, че в къщата ме очакват разкрития. Преживявания от моето минало.

— Искам да вляза — казах аз.

Сама се спирам. Пожелавам да запиша останалото, то е толкова важно, твърде значимо е и не бива да се претупва, а и Бен много скоро ще се прибере. Той закъснява всъщност; небето е притъмняло, улицата се оглася от шума на захлопващи се врати: хората се прибират от работа. Отвън се чуват двигателите на спиращи коли — скоро ще чуя и колата на Бен и той ще се прибере. Най-добре да приключвам засега; ще прибера тетрадката на тайното й място в гардероба.

По-късно ще продължа.

Тъкмо слагах капака на кутията за обувки, когато чух ключа на Бен да се превърта в ключалката. Той ме повика още от вратата и аз му отвърнах, че веднага слизам. Нямаше причина да си търся извинение, че съм отворила гардероба, но все пак тихо затворих вратата и слязох долу да посрещна съпруга си.

Беше неспокойна вечер. Дневникът ме зовеше. Докато се хранехме, се чудех дали ще успея да попиша, преди да измия съдовете, а когато се заех с тях, се поколебах дали да не използвам главоболието като извинение и да се уединя, щом свърша. Само че щом приключих в кухнята, Бен заяви, че имал да свърши нещо, и се затвори в кабинета си. Въздъхнах с облекчение и му казах, че смятам да си лягам.

И ето ме тук, в спалнята. Чувам ритмичното му тракане по клавиатурата и не мога да не призная, че звукът ми носи утеха. Прочетох написаното още преди той да се прибере, така че сега отново мога да си представя какво стана следобеда: как стоя пред къщата, в която някога съм живяла. Мога да започна разказа си.

Случи се в кухнята. Онова, на което се бях надявала.

Аманда — това бе името на жената — бе отворила в отговор на решителното натискане на звънеца и бе посрещнала доктор Наш с ръкостискане, а мен — с нещо средно между съжаление и любопитство.

— Вие трябва да сте Кристин — рече тя, като килна глава настрани и протегна ръка с дълги лакирани нокти. — Заповядайте!

После затвори вратата. Беше облечена в кремава блуза и носеше златни бижута. Набързо се представи и продължи:

— Останете колкото искате. Тоест колкото ви е нужно.

Кимнах и се огледах. Намирахме се в светъл коридор, застлан е килим. Слънцето нахлуваше през стъклата на прозореца и огряваше ваза с червени лалета на малката помощна масичка. Напрегнатото мълчание се проточи.

— Хубава е къщата — похвали я Аманда и за момент сякаш двамата с доктор Наш се превърнахме в кандидат–купувачи, а тя влезе в ролята на агентка по недвижими имоти, която държи да сключи сделката. — Попадна ни преди около десет години. Направо се влюбихме в нея. Толкова е светла. Искате ли да минем в дневната?

Последвахме я. Нищо излишно, малко мебели, подредени с вкус. Не почувствах дори смътно усещане къщата да ми е позната; би могла да е всяка друга във всеки друг град.

— Много ви благодаря, че ни поканихте да разгледаме — каза доктор Наш.

— О, за нищо! — заяви домакинята с жест на благоволение. Представих си я как язди; или подрежда цветя.

— Много промени ли сте направили, откакто живеете тук?

— О, да. Иначе няма как, нали?

Огледах лъскавия дървен под, белите стени, кремавото канапе, модернистичните картини по стените. Припомних си къщата, от която бях излязла сутринта; разликата беше драстична.

— Помните ли как изглеждаше, когато се нанесохте? — попита доктор Наш.

— Смътно — въздъхна жената. — Беше застлана с мокет. В светлокафяво, струва ми се. С тапети по стените. На райета, доколкото си спомням.

Опитах се да си представя стаята по нейното описание. Нищо не се получи.

— Имаше и камина, която махнахме. А сега съжалявам. Придаваше оригиналност.

— Кристин? — каза доктор Наш. — Някакъв спомен? — Поклатих глава. — Може ли да разгледаме и другите стаи?

Качихме се на горния етаж. Спалните бяха две.

— Джайлс доста често работи вкъщи — каза жената, когато влязохме в стаята откъм фасадата. Главното в нея беше бюрото, шкафовете за документи и книгите. — Мисля си, че собствениците преди нас са я използвали за спалня. — Погледна ме, но аз мълчах и тя продължи: — По-голяма е от другата стая, но Джайлс не може да спи тук. Заради шума от колите. — Кратка пауза. — Той е архитект. — Отново не казах нищо. — Което е интересно съвпадение — отбеляза тя, — защото човекът, от когото купихме къщата, също беше архитект. Запознахме се, когато дойдохме на оглед. Двамата много си допаднаха. В тази връзка отбихме две хиляди от цената. — Нова пауза. Дали очакваше поздравления? — Джайлс смята да основе самостоятелна фирма.