Стивън Уотсън - Преди да заспя

Напрежението не ме напускаше. Мислех за дневника и наблюдавах как стрелките на часовника над камината пропълзяха до девет, десет, десет и половина. Най-сетне, малко преди единайсет, се примирих, че тази вечер няма да имам възможност да погледна написаното, и казах:

— Мисля да си лягам. Беше дълъг ден.

Той се усмихна и наклони глава.

— Добре, скъпа. След минутка идвам и аз.

Кимнах, казах „Добре“, но на излизане от стаята ме хвана страх. Този мъж е мой съпруг, напомних си. Омъжена съм за него. Ала все пак ми се стори нередно да спим в едно легло. Не помнех да съм го правила преди и не знаех какво да очаквам.

В банята си измих зъбите, без да поглеждам огледалото, нито снимките отстрани. В спалнята открих нощницата ми сгъната върху възглавницата и започнах да се събличам. Исках да съм готова, преди да дойде, покрита със завивката. Дори ми хрумна нелепата идея да се престоря на заспала.

Свалих пуловера и се погледнах в огледалото. Забелязах тъмночервения сутиен, който си бях сложила сутринта, и в същия момент ме споходи видение: бях малка и питах майка ми защо носи сутиен, а аз не; тя ми обясни, че и това ще стане някой ден. Ето това беше един такъв ден, но той не бе настъпил постепенно, а изведнъж. В отражението си виждах реалността — по-стряскаща от бръчките по лицето ми и повяхналата кожа на ръцете; вече не бях момиче, а зряла жена. Ето, усещаше се в мекотата на гърдите ми.

Пъхнах глава в деколтето на нощницата и я пригладих. Извих ръце да разкопчая сутиена, усетих гърдите ми да провисват, после свалих ципа на панталона и го събух. Нямах желание да продължа да изследвам тялото си, не и тази вечер, тъй че щом събух чорапогащника и бикините, се пъхнах под завивката, затворих очи и се обърнах към стената.

Часовникът долу удари и много скоро в стаята влезе Бен. Не помръднах, заслушах се как се съблича, усетих как сяда и леглото се наклонява под тежестта му. Той застина за миг, после тежко отпусна ръка на бедрото ми.

— Кристин? — каза той почти шепнешком. — Будна ли си?

— Да — промърморих.

— Някоя приятелка ли си спомни днес? — попита той.

Отворих очи и се обърнах. Виждах широкия му гръб, редките косми по раменете му.

— Да — казах аз.

Той се извърна с лице към мен.

— Какво си спомни?

Разказах му, но пестеливо.

— Някакъв купон. И двете бяхме студентки, струва ми се.

Тогава той се изправи, за да отметне завивката. Беше гол. Пенисът му се полюшваше сред гнездо тъмни косми и аз без малко не се изкикотих. Не помнех да съм виждала мъжки гениталии, нито дори в книга, но все пак не ми бяха съвсем непознати. Запитах се с колко мъже съм била, какви преживявания съм имала. Почти инстинктивно извърнах очи.

— И преди се е случвало да си спомниш този купон — каза той, като се зави. — Често те спохожда. Определени спомени изникват редовно.

Въздъхнах. Нищо ново, сякаш казваше той. Напразно се вълнуваш. Легна до мен и придърпа завивката върху двама ни. Но не загаси лампата.

— Често ли си припомням разни неща?

— Да. През повечето дни.

— Все едни и същи ли са?

Той се обърна с лице към мен, като се подпря на лакът.

— Обикновено да. Рядко е нещо изненадващо.

Откъснах очи от неговите и погледнах към тавана.

— Теб спомням ли си?

— Не — отвърна той, хвана ръката ми и я стисна. — Но не се тревожи. Аз те обичам. Всичко е наред.

— Сигурно съм ти огромно бреме.

Той отмести ръката си, погали рамото ми. Припука статично електричество. Аз трепнах.

— Никак дори — каза. — Обичам те.

Притисна се в тялото ми, целуна ме по устните.

Затворих очи. Отново се чувствах объркана. Дали искаше да правим секс? За мен той беше чужд човек; на рационално ниво приемах, че спим в едно легло всяка нощ, и то от началото на брака ни, но все пак тялото ми го познаваше едва от тази сутрин.

— Много съм уморена, Бен.

Той сниши глас до полушепот.

— Знам, скъпа. — Целуна ме леко по бузата, по устните, по очите. — Знам. — Ръката му се плъзна под завивката, у мен се надигна тревожност, граничеща с паника.

— Бен — спрях го аз, — съжалявам. — Хванах ръката му. Мъчително овладях импулса да я бутна с отвращение, дори я погалих. — Уморена съм. Не тази вечер. Може ли?

Той не каза нищо, но дръпна ръката си и легна по гръб. Разочарованието му прииждаше на вълни. Не знаех какво да кажа. Някаква част от мен смяташе, че трябва да се извиня, но другата, и то по-голямата, ми казваше, че не съм направила нищо лошо. Продължихме да мълчим, един до друг, но без да се докосваме, и аз се запитах колко ли често става така — колко често той идва в леглото, настроен за секс, и дали аз изобщо някога проявявам желание, дали съм в състояние да отстъпя, дали изходът е винаги такъв, с неловко мълчание след моя отказ.