Клайв Къслър - Състезанието

— Така че може да атакува, където и да било между Канзас и Калифорния.

Бел вече беше стигнал до същото заключение.

— Вече знаем, че не действа на дребно. Ще наеме още хора за втората картечница и ще ги разпредели от двете страни на релсите, по които ще се водим. Ще стрелят по нея от двете страни.

Бел сметна набързо няколко неща наум и добави мрачно:

— Ще започнат да стрелят по Джозефина на около километър и половина от нея. Ако някак успее да се размине с тях, ще завъртят картечниците и ще продължат. При нейните деветдесет километра в час ще имат възможност да стрелят по нея цели две минути.

Стив Стивънс размаха един брой на „Уичита Ийгъл“ точно под носа на Престън Уайтуей и ревна възмутено:

— Знаеш ли какво пишат?! Твоят „Сан Франциско Инкуайърър“ ме цитира с думите, че се радвам как оня откачен руснак помага на английския тип, защото всички сме заедно и сме били като едно голямо семейство.

— Да, прочетох го — спокойно отвърна Уайтуей. — Не звучи като вас.

— Точно тъй, не звучи като мен. Защо сте го писали?

— Ако бяхте чели внимателно, щяхте да видите, че репортерите ми цитират господин Платов, който предава думите ви, че Голямото презконтинентално състезание за купата „Уайтуей“ и петдесет хиляди долара е за всички и всички сме като голямо семейство.

— Не съм казвал такова нещо!

— Все едно сте. Вече всички вярват в това.

Стивънс ритна ядно. Коремът му подскочи, а лицето му почервеня.

— Ненормалният руснак, ще ми слага думи в устата… Не съм казвал…

— Какъв е проблемът? Всички смятат, че сте добър човек.

— Не ме е грижа добър ли съм или не! Искам да спечеля състезанието! И ей го Платов, с танцова стъпка ще ходи да помага на Едисън-Голямата-Работа-Сидни-Все-Тая, когато собствената ми машина ще се разпадне от друсане.

— Симпатизирам ви — каза Престън Уайтуей, като се радваше, че информаторите му се оказаха прави: фермерът може и да не успее да завърши състезанието. — Сега, сър, моля да ме извините, трябва да обърна внимание на собствения си самолет, който не се разпада, между впрочем и ще излети в способните ръце на Джозефина, която ще спечели състезанието.

— Тъй ли било? Чакайте да ви кажа нещо, господин Надувко Вестникарски, аз пък чувам, че на хората вече им дотяга от състезанието ви, защото толкова на запад може да го гледат само диви зайци, койоти и индианци.

Престън Уайтуей повдигна презрително вежда. Памуковият магнат беше много богат, но не колкото него.

— Четете още, господин Стивънс. Скоро новините ще изненадат дори вас и ще ококорят обикновените зрители.

Айзък Бел натисна прекъсвача на контролното табло, за да намали оборотите на двигателя. Анди Моузър така фино го бе настроил, че без да иска Айзък настигаше Джозефина, докато я следваше. Странно, но докато нейният „Челере“ непрестанно имаше нужда от поправки, неговият „Американски орел“ като че ли ставаше все по-устойчив. Анди все повтаряше, че бащата на Даниела е строял здрави самолети.

Летяха, като се ориентираха по железопътните релси. На шестстотин метра под тях златистата късна пшеница на Канзас изпълваше хоризонта от край до край. Из равната празна шир понякога се мярваше някоя ферма, насред обори и силози или редица от дървета по бреговете на поточета и реки. От прикритието на някое от тях Бел очакваше Фрост да открие огън по самолета на Джозефина. Затова я бе убедил да лети на около половин километър встрани от релсите, за да увеличи разстоянието между себе си и стрелците, както и да страни от дърветата. Ако Фрост опита да атакува, Бел й нареди да завие по-далеч от опасността — той щеше да се сниши в спираловидна траектория и да стреля с пушката си.

Двата самолета тъкмо преминаха над един железопътен възел, услужливо маркиран с голяма стрелка от бял плат, когато Бел усети движение зад себе си. Не се изненада да види настигащия ги сър Едисън Сидни Мартин.

Двигателят на баронета набираше все повече сили. Анди Моузър отдаваше това на „лудия руснак“. Бел не бе толкова сигурен. Един разговор с механиците на англичанина го убеди, че шестцилиндровият двигател е главният герой в представянето на самолета, не просто по-мощен, но и по-плавен от четирицилиндровите на останалите летци. Със сигурност не бяха готови да признаят на руснака нещо повече от това, че просто им помага.

— Вашият „Гном“, господин Бел, е може би единственият по-плавен двигател от този на баронета — заявиха механиците, — но пък е много труден за поддръжка. Добре, че си имате Анди Моузър за тази работа.