Клайв Къслър - Състезанието

Мариан хвърли поглед през прозореца. Силният вятър образуваше миниторнада от въглищен дим, пшенична плява и пепел сред влаковете.

— Днес няма да летим. Ще помисля веднага.

— Искам да съм като теб, когато порасна — усмихна се широко Джозефина и погледна Мариан.

Двете седяха на фотьойлите в приемната на Джозефина. Между тях се виждаха две недокоснати чаши кафе.

— Надявам се да не ти се струвам възрастна. А и ти вече си порасла. Караш самолет през целия континент.

— Не е същото. Искам да съм пряма като теб.

— Какво имаш предвид?

— Веднага ми каза как Айзък е чул предложението на Престън.

Мариан се усмихна:

— Казах ти също, че ми е много любопитно какво мислиш за предложението му.

— Не знам. Искам да кажа, защо ще иска да се жени за мен? — Джозефина внезапно се разсмя. — Аз съм просто едно глупаво момиче, което довчера е живяло във ферма.

— Мъжете са странни същества — отвърна Мариан с усмивка. — Повечето… Може би те обича.

— Не каза, че ме обича.

— Е, Престън невинаги се държи умно, но от друга страна е хубав.

— Предполагам.

— И много, много богат…

— Хари също беше богат.

— За разлика от Хари, Престън, въпреки недостатъците си, не е дивак.

— Да, но е едър колкото Хари.

— И продължава да расте — засмя се Мариан. — Ако не внимава, ще стане като президент Тафт.

— Или като Стив Стивънс.

И двете се разсмяха. Мариан я погледна внимателно, а после попита:

— А обмисляш ли изобщо предложението на Престън?

— Не! Не го обичам. Така де, знам, че ще ми купува самолети. Каза, че ще ми ги купува, поне докато не забременея. Тогава иска да спра да летя.

— Боже мили! — възкликна Мариан.

— Престън е по-глупав, отколкото мислех.

— Не мислиш, че трябва да се женя за него, нали?

Мариан рече:

— Не мога да ти кажа. Ти трябва да знаеш какво искаш и какво — не.

— Ако спечеля петдесетте хиляди, ще имам собствени пари и ще си купувам сама самолети.

— Скъпа, ако спечелиш състезанието, хората ще се надпреварват да ти подаряват самолети — засмя се Мариан.

— Наистина ли?

— Сигурна съм! Знаят, че останалите им клиенти ще купуват самолетите, с които ти летиш. Значи предложението на Престън няма нищо общо с възможността да летиш, нали?

— Само ако спечеля.

— Айзък казва, че не се съмняваш в това. А и той не се съмнява. Заложил е три хиляди долара на теб.

Джозефина кимна разсеяно и се загледа през прозореца на вагона. Вятърът разхлопа стъклото. Тя затвори очи и размърда устни, сякаш за да продума, ала след това ги стисна. Болезнено й се иска да проговори, помисли си Мариан. Като че ли предложението на Престън я бе накарало да мисли за неща, за които не искаше да мисли.

— Какво има? — попита Мариан. — Какво те тревожи?

Джозефина издиша рязко и я погледна умолително.

— Можеш ли да пазиш тайна?

— Не — отвърна Мариан, — не мога. Не и от Айзък.

Джозефина завъртя очи.

— Защо си толкова честна, Мариан?

— Така ми е по-лесно — отвърна Мариан. — Какво искаше да ми кажеш?

— Нищо… Когато видях как Хари застреля Марко, така се изненадах…

— Не се и съмнявам.

— Беше последното, което очаквах…

— И Тогава — призна Мариан пред Айзък, — направих грешка. Вместо да си мълча и да я изчакам да си довърши мисълта, казах някаква глупост като „Че коя жена би очаквала да види съпруга си да застрелва неин приятел?“ и Джозефина млъкна.

— Последното, което очаквала — замислено каза Бел, — значи е очаквала да се случи нещо. Сякаш е била „скроила“ нещо, както казваше и Хари Фрост… Ще се омъжи ли за Престън?

— Най-накрая заяви: „Не, в никакъв случай.“

— А ще промени ли решението си?

— Само ако се уплаши, че наистина може да загуби състезанието.

— Защото няма да спечели петдесетте хиляди долара, а Престън е богат?

— Трябваше да видиш как грейнаха очите й, когато й казах, че инвеститорите ще й подаряват самолети. Не мисля, че се е сещала за това. Не мисля, че умее да мисли в перспектива. Би направила всичко, за да продължи с летенето. Включително да се омъжи за Престън. Но ще го направи само заради машините. Не е от момичетата, които искат деца, бижута и къщи.

— Което ме подсеща — каза Айзък и прегърна Мариан, — кога ти ще се омъжиш за мен?

Мариан погледна смарагда на пръста си. Докосна златистия мустак на годеника си и го целуна.

— В мига, в които настоятелно поискаш да го направя. Знаеш, че бих направила всичко за теб. Но дотогава съм много щастлива и напълно доволна да съм твоя годеница.