Клайв Къслър - Състезанието

Когато разположи камерите и прожекторите си в колизеума Норт сайт, Марион Морган се присъедини към Айзък Бел в щаб-вагона на Ван Дорн. Бел й направи комплимент за новата й цепната пола за яздене, която тя беше намерил в магазин във Форт Уърт, обслужващ жените на богати фермери.

— Как изглежда теренът за сватбата? — попита той, понеже, докато организираше периметъра, не бе имал време да огледа колизеума.

Марион се засмя.

— Спомняш ли си как го описа Престън?

— „Най-изобилстващото с активност панаирно пространство в цялата Западна полусфера.“

— Пропуснал е една дума: „добитък“. В онзи изобилстващ от активността на говеда павилион провеждат Националния панаир на фуражистите и животновъдите. Джозефина така се смя, че й избиха сълзи.

— Тя е дъщеря на мандраджия.

— Каза: „Ще се омъжвам в обор“. Всъщност, сградата е много голяма. Обилно осветление за камерите ми. На покрива има прозорци, както и електричество за прожекторите ми. Ще се справя. А ти?

— Затвореното пространство е по-лесно за охраняване — каза Бел.

Когато най-после огледа терена, откри, че изборът наистина е добър. Имаше огромни жп депа за спомагателните влакове и за тези на гостите, както и лесно разглобяеми платформи, за да има място за самолети.

След хиляда и петстотин километра от Чикаго по ужасните пътища на запад, флайърът на Хари Фрост беше покрит със слой от пръст, прахоляк и окичен с въжета за мъкнене на товари, вериги, допълнително гориво и масло, както и неколкократно кърпени резервни гуми. Само че още се движеше идеално, а Фрост изпитваше свобода, която никога не бе имал на влак, дори на личния си. Както Джозефина все бърбореше за летенето във въздуха — на въздуха, както го наричаше тя, настоявайки, че той е почти твърд, — в или на, човек можеше да кара колата си, накъдето поиска.

На петдесет километра от Форт Уърт, град на кланици, скриващ небето с дима си, Фрост нареди да спрат на ниско възвишение. Огледа прерията, осеяна с храсталаци, с мощния си немски бинокъл, който си бе купил за африканските сафарита. На около два километра се намираше жп линията. На един отдалечен страничен коловоз сам стоеше товарен вагон. Някога коловозът бе обслужвал градче, унищожено от торнадо.

— Карай!

Майк Стотс, механикът на Фрост, запали двигателя на флайъра. Три часа и около четиридесет километра след това отново спряха. Фрост изпрати Стотс напред с мотоциклет, който бяха откраднали от Уичита Фолс.

Стотс трябваше да проучи територията и да установи контакт с хората на Фрост във Форт Уърт.

— Да искаш да отида с него? — попита Дейв Мейхю, специалистът по телеграфните съобщения.

— Стой тук.

Фрост винаги можеше да се сдобие с друг механик, но специалист по телеграфните съобщения, а и умел стрелец в добавка, се намираше изключително трудно. Стотс се върна по-скоро, отколкото Фрост очакваше.

— Какво става?

— Заграждения. Имат и конни патрули.

— Сигурен ли си, че не са били работници от някое ранчо?

— Не видях крави.

— А в града?

— Навсякъде полиция. Половината мъже носеха звезди на наместници. А повечето от останалите приличаха на детективи.

— Някакви жп копои?

— Около стотина.

Фрост се умълча и се замисли. Очевидно Айзък Бел действаше с представата, че картечниците „Колт“, откраднати от форт Райли, бяха у него.

Но имаше и други начини. Фрост изпрати Мейхю по един от телеграфните стълбове, за да изпрати съобщение на своя диспечер от „Тексас & Пасифик“, след което се отправи на запад, заобикаляйки Форт Уърт.

След като се стъмни, флайърът се изкачи по един от насипите край жп линията, и пое по релсите още по на запад. Нареди на механика да следи за фарове от локомотив. Двамата с телеграфиста гледаха напред. Пет пъти слизаха, за да направят път на влакове.

Късно на следващия ден, на половината от пътя до Абилийн, Хари Фрост наблюдаваше през бинокъла си един голям закрит фургон, теглена от шест мощни мулета, да спира до един товарен вагон, паркиран на страничен коловоз. Коловозът обслужваше огромно ранчо на петнадесет километра по-нататък. Притежаваше го инвестиционен тръст от Уолстрийт, където Фрост имаше собственически дял. Шестима стрелци, предрешени като каубои, яздеха до каруцата.

Слязоха, отвориха един катинар на вагона, след това и вратата му и свалиха тежки сандъци с надписи по тях: „Орачески пособия Холиън, Санди Хук, Кънектикът“. Натовариха ги във фургона.

Фрост обходи за пореден път безкрайните празни километри храсталак и треволяци с бинокъла си, проверявайки дали няма да се появи някой. До хоризонта се ширеше прерия, осеяна с кафяви петна мескитова трева. На запад се издигаха облаци или може би ниски хълмове. Забеляза, на петнадесетина километра на север, едно самотно източено здание, което можеше да е или вятърна мелница за изпомпване на вода, или сондажна кула за нефт. Релсите блестяха право на изток и на запад, а над тях на стълбовете беше опъната телеграфната жица.