Клайв Къслър - Състезанието

— Харесвам го.

— Защо?

— Защото довършва каквото започне.

— Едната хубава черта, която е наследил от съпруга ми. — Хвана Джозефина за ръката и каза: — Да се захващаме.

Двете поеха обратно към олтара.

Г-жа Уайтуей се настани на най-предната пейка, а заместникът на епископа повтори за трети път:

— Събрали сме се днес… — когато през прозорците в тавана над Джозефина и Престън небето позеленя.

— Торнадо! — закрещяха местните, които знаеха какво значи този странен цвят на небосклона.

Жителите на Форт Уърт забързаха към мазетата си, като побраха колкото гости можеха. Гостите, дошли с личните си вагони, се скриха там. Тези без мазета и влакове се изпокриха по баровете.

Ураганните ветрове се вихриха до късно след стъмване, ревейки като летящи влакове. Във въздуха летяха крави и временни навеси. Торнадата пожалиха града, но едва след полунощ благодарната тълпа помириса гозбите от сватбения пир и чу заветните думи: „Провъзгласявам ви за мъж и жена.“

Престън Уайтуей, зачервен от многобройните наздравици за младоженеца, целуна Джозефина по устните. Кумата Марион Моргън увери всички, които попитаха, че отблизо е видяла с очите си как невястата е отвърнала на целувката с желание.

По стотици маси се разнесе възгласът: „Да ядем!“

Уайтуей вдигна чашата си високо.

— Наздраве за прекрасната ми невяста. Летящата любима на Америка. Нека лети още по-бързо и по-високо в обятията ми и…

Следващите няколко думи бяха удавени от отличителното трополене на двете осемцилиндрови антоанети, които издигаха измъчения биплан на Стив Стивънс в нощния въздух.

Джозефина скочи от масата и хукна към мястото, където бяха паркирани самолетите. Бълвайки огън и от двата двигателя, машината на Стивънс премина над една ограда, над локомотива на госпожа Уайтуей и пое към редица телеграфни жици. Размина се с тях на сантиметри, олюля се над един обор и изчезна в нощта.

Марко Челере стоеше с клиновете на самолета в краката си и махаше с линийката на Платов.

— Казах ти, че ще измисля нещо за сватбената ти нощ.

— Къде отива?

— Абилийн.

— Този подъл, тлъст…

— Убедих го да тръгне сега, за да имаме време да работим върху двигателите.

— Как вижда накъде лети?

— Звезди, луна, отражение по лъскавите релси…

Джозефина повика механиците, за да налеят масло и бензин в машината и да я приготвят за излитане. Затича се към самолета, а Марко — след нея, като внимаваше да не настъпи диплите на роклята й, издута като бял облак около нея. Джозефина бързо свали платното от крилете и приклекна, за да освободи въжетата, които прикрепяха самолета към земята.

— Трябва да те предупредя… — прошепна той напрегнато.

— Какво? — Вече се беше справила с едното въже и развързваше другото.

— Ако нещо се случи с „Димитри Платов“, не се тревожи.

— Как така?… Побързайте, де! — извика тя на детективите механици, които сипваха кутии с масло и гориво в резервоара. — За какво говориш? Ти си Димитри Платов.

— Само че него го наблюдават детективите на Бел. Може да му се наложи внезапно да изчезне.

Джозефина привърши с последното въже, скочи на сандъка, от който се прехвърли в машината, за да поеме нагоре колкото е възможно по-бързо. Шлейфът на роклята й се заплете в една укрепваща жица.

— Нож! — извика тя на един механик. Той отвори острието на ножа си и сряза шлейфа на роклята й.

— Ще се върна. Не се тревожи — каза й Челере.

Джозефина натисна кормилната ръчка напред, след това назад и настрани, за да провери дали рулят, елеваторът и алетоните й се движат както трябва.

— Добре. Няма да се тревожа. Дръпни се от пътя ми… Контакт!

Джозефина излетя десет минути след Стивънс. Айзък Бел вече кръжеше над земята — беше инструктирал Анди Моузър да поддържа двигателя му загрят, а резервоарът — пълен. Отвисоко видя колизеумът „Норт сайт“ и цял Форт Уърт като мътно сияние, губещо се в море от мрак — обширните тексаски пасища.

Джозефина летеше на запад, следвайки релсите, които проблясваха на лунната светлина.

Детективът я следваше плътно, ориентирайки се по тънката огнена струйка на изгорелите газове от самолета й. Първите петнадесетина километра забавяше двигателя си, за да не я изпревари. Ала когато светлините на Форт Уърт изчезнаха напълно и зад него земята беше толкова мрачна, колкото и отпред, той впери очи в осветената в сребристо стомана, махна пръст от прекъсвач и остави „Орела“ да лети.