Клайв Къслър - Състезанието

„Излита! Ето тя излита!“

На Хари Фрост му се стори, че чува нещо от изток. Не видя нищо, наподобяващо светлина на локомотив. Въпреки това приклекна и притисна ухо до студената стомана на релсата, за да е сигурен. Не вибрираше.

Дейв Мейхю се беше прегърбил над телеграфната си пластина, с която подслушваше диспечерите. Преди малко съобщиха странната новина, че няколко самолета излетели от Форт Уърт в тъмното. Прясната невяста Джозефина била сред тях.

— Този път — закле се Фрост с тон, който смрази дори нагледалия се на какво ли не Мейхю, — ще й дам сватбен подарък, който ще помни до края на краткия си живот.

Хари от час вече наблюдаваше небето на изток с надежда да зърне силуета на самолета на Джозефина на фона на зората. Засега нищо. Още бе тъмно като във въглищна мина. Ала сега бе сигурен, че е чува ръмжене на двигател.

Обърна се вляво и се провикна в мрака:

— Чувате ли ме?

— Да, господин Фрост!

Обърна се надясно и повтори въпроса си.

— Да, господин Фрост!

— Готови!

Изчака хората му да отвърнат със същото.

Чу характерното прищракване, когато от двете му страни махнаха затворите на колтовете, за да заредят първите куршуми.

На всяка картечница имаше по трима души, до коленете във водата след вечерните бури — един стрелец по средата, един отляво, който придържаше патрондаша, а отдясно имаше човек с бинокъл, който да коригира целта. Майк Стотс стоеше близо до Фрост, за да тича с указания до стрелците, в случай, че не чуват добре заповедите му.

Шумът се усили — звук на измъчена машина. Тогава Фрост дочу трясъкът не на един, а на два двигателя.

Сигурно летят много близо един до друг, помисли си той. Твърде близо. Нещо не беше наред. Ненадейно осъзна, че чува двата лошо синхронизирани двигателя на Стив Стивънс. Той водеше.

— Не стреляйте! Не е тя! Не стреляйте!

Бипланът ги подмина, летейки ниско над земята, за да може пилотът да вижда релсите. Джозефина щеше да стори същото и щеше да е лесна мишена.

След десет минути Фрост чу следващата машина.

Определено самолет. Джозефина или Айзък Бел?

Приближаваше бързо. Имаше секунди да реши. Бел обикновено летеше зад нея.

— Готови!

— Готови, господин Фрост!

— Готови, господин Фрост!

Стрелецът вляво извика развълнуван:

— Ето я, идва!

— Чакайте… Чакайте!

— Ето я, ето я! — завикаха и мъжете вдясно.

— Чакайте!!!

Ненадейно Фрост дочу специфичното глухо пърпорене на ротационен двигател.

— Това е „Гном“! Не е тя! „Гном“ е! Изпреварил я е.

Спрете! Не стреляйте!

Беше късно. Превъзбудените картечари удавиха виковете му в трясъка на автоматичната стрелба, подавайки лентите с патрони толкова бързо, колкото им позволяваше стрелбата на оръжията. Плюейки на земята гилзи и парчета плат, оръжията стреляха към приближаващата машина с по четиристотин куршума в минута.

Айзък Бел видя проблясъците на дулата на картечниците, разположени на двеста метра една от друга, на юг и на север от релсите. Нямаше как стрелците да го виждат, заслепени от огъня на собствените си оръжия. Въпреки това стреляха точно, целейки се натам, откъдето се чуваше двигателят му. Стреляха оглушително, спираха, за да се ослушат и стреляха отново.

Летящото олово пищеше покрай „Орела“.

Бел изключи двигателя, плъзна се тихо надолу и отново го включи. Картечниците се ориентираха бързо и подновиха стрелбата. Едрокалибрените амуниции разклащаха подпорните греди на крилете зад него. Рулят също понесе щети, както и кормилната ръчка.

Бел завъртя „Орела“ на сто и осемдесет градуса и се върна откъдето беше дошъл. С лице на изток, към Форт Уърт, той зърна сивкавото начало на зората.

Острият му взор различи на небето, на няколко километра от него, малка точка. Джозефина приближаваше със сто километра в час. Разполагаше с две минути да обезвреди картечниците, преди тя да се вреже в облаците от олово. Бел имаше една-единствена пушка „Ремингтън“. Единствената му надежда бе да създаде хаос сред нападателите.

Отново изключи двигателя, наклони едното крило и се плъзна тихо вдясно. Включи двигателя. Южната картечница затрака, проследявайки шума от двигателя. Така разкри и собствената си позиция. Бел се насочи към проблясъците на дулото, спусна се ниско и започна да стреля. Изключи двигателя и премина покрай картечницата. На няколко десетки метра от нея, той отново включи двигателя, върна се с рев и се понесе напреки на релсите, точно над двете оръжия.