Клайв Къслър - Състезанието

Приключиха с натоварването на фургона. Той се затъркаля на запад по утъпкания черен път, успореден на релсите. Конниците се движеха до него. Колата на Фрост ги настигна на три километра от коловоза. Отблизо видът на конниците би накарал всеки офицер на реда да извади оръжията си — приличаха по-малко на кравари и повече на банкови обирджии. По ръцете си нямаха белези от работа по пасища. Носеха револвери в двойни кобури на хълбоците си, както и пушки, втъкнати в седлата. След като огледаха тримата мъже във флайъра, членовете на бандата очаквателно се обърнаха към високия мъж сред тях. Фрост вече го беше разпознал като предводителя им, с когото бяха общували чрез посредник, на когото Хари вярваше.

Той попита:

— Кои от вас са били в Испанската война?

Четирима мъже кимнаха.

— Стреляли ли сте с картечници „Колт“?

Отново кимнаха, като продължаваха да хвърлят погледи към лидера си.

— Последвайте ме. Намерил съм корито на пресъхнал поток, където можем да ги разположим.

Никой не помръдна.

— Хърбърт? — каза дружелюбно Фрост. — Приятелите ми в Чикаго ми казват, че си закоравял бандит. Хората ти те гледат, сякаш очакват от теб някаква мъдрост. За какво мислиш?

Хърбърт провлачено отвърна:

— Мислехме защо, вместо да гърмим по самолети, да не ти вземем парите сега, и колата, и картечниците, и ако не ни правиш проблеми, да ти дадем да скокнеш на влака за Чикаго. Така де, трима сте, пък ние сме шестима.

Хари Фрост стисна приклада на рязаната си пушка.

Бандитът безстрашно се взря в двойното дуло.

— Нещо не ми се нравят тия, дето се целят в мен. Особено с такава пушка.

— Не се целя във вас, г-н Хърбърт — отвърна Хари Фрост. — Издухвам ви главата от раменете.

Натисна двата спусъка. Пушката изтрещя като оръдие и ударната вълна от двадесетте сачми изхвърли Хърбърт от седлото. Нямаше ехо, само един-единствен гръм и цвиленето на уплашени коне.

Когато бандата на мъртвия успокои животните си, Стотс и Мейхю се целеха в тях с по два револвера, а Хари Фрост вече беше презаредил.

Лицето му беше мораво от гняв.

— Кой още?

Те разопаковаха картечниците, платформите им, кутиите с амуниции и лафетите им, с които щяха да ги придвижват под оскъдната сянка на храсталаците и ниските дръвчета край потока. Разглобиха и почистиха оръжията и ги качиха на двуколесните лафети.

Оръжията тежаха почти двеста килограма, заедно с кутиите амуниции. Като ругаеха размерите им, мъжете ги изтърколиха първо нагоре, а след това надолу по коритото на потока, което беше дълбоко и тясно, като военен изкоп. С издигнати дула, на двеста метра една от друга, картечниците контролираха пространството около релсите, които самолетите щяха да следват по пътя си към Абилийн.

За да са сигурни, че картечниците работят, вкараха патрондашите и изстреляха по петдесет куршума с всяка, убивайки няколко крави на близо километър разстояние.

Хари Фрост подаде на Стотс ловния си нож.

— Отиди да ни отрежеш по нещо за вечеря. Отрежи и за закуска. Ще поостанем.

Нареди на Мейхю да се изкатери по някой стълб и да подслуша телеграфа.

Телеграфистът опъна жица до земята, свърза я с една пластина за пращане и получаване на морзови съобщения, облегна се на стълба с пластината в скута си и запревежда съобщенията на железопътните диспечери. Няколко пъти предупреди останалите, че идва влак. Те се скриваха под подпорите на моста, докато влакът трополеше по него. По-голямата част от телеграфната активност беше за вместването на допълнителни влакове по гарите — личните влакове на богаташи и експресните локомотиви на вестниците, които щяха да отразяват сватбата във Форт Уърт.

Айзък Бел се изненада, когато Престън Уайтуей поиска той да му кумува, докато не се сети, че единствените хора, с които магнатът прекарваше каквото и да било време бяха подчинените му, а отношението му към тях гарантираше, че никога няма да бъдат приятели.

— За мен ще е голямо удоволствие — каза Бел, доволен, че ще може да я пази лично, ако Хари Фрост някак успееше да се промъкне през периметъра. Не беше толкова доволен обаче, когато Джозефина поиска да Марион да й е кумица. Така годеницата му щеше да е пряко изложена на същия риск, на който беше изложена и младоженката. Марион обаче даде да се разбере, че няма да откаже на молбата на Джозефина, която бе на хиляди километри от семейството си, както и единствената жена в цялото състезание.

В отговор на запитванията на Джо Ван Дорн за „тази сватбена лудница“, Бел прати отговор: