Клайв Къслър - Състезанието

Пушърът подмина Бел, след това и Джозефина, като баронетът пътьом весело помаха и на двамата. Бел видя как Джозефина посяга да настрои нещо по резервоара с гравитационно подаване. Увеличи скоростта, но с цената на сивкав дим, който се запроцежда от двигателя й. Едисън Сидни Мартин продължи да напредва и вече бе на няколкостотин метра пред Джозефина, когато нещо тъмно ненадейно излетя назад от самолета му.

Все едно беше ударил птица.

Ала когато пушърът се заклатушка, Бел разбра, че е излетяла перката му.

Ненадейно останал без никаква мощност и принуден да планира, Едисън Сидни Мартин опита да свали елеватора. Преди обаче самолетът да успее да се спусне в контролирано безмоторно спускане, от опашката му също излетя едно парче. Последва го второ, трето, четвърто… Явно перката бе насякла опашката, преминавайки покрай нея.

Елеваторът на биплана се откърши. Вертикалната опашка и рулят го последваха. На триста метра над земята машината на баронета полетя надолу като камък.

— На котката й свършиха животите.

— Не говори така! — Джозефина се завъртя ядосано към механика, изрекъл думите, които бяха на езика на всички, но никой не смееше да ги изрече на глас. Тя изтича при Аби, която ридаеше. Ала когато се опита да я прегърне, съпругата на баронета се отдръпна и застина като мраморна статуя.

Джозефина можеше да си мисли само за едно — обещанието на Марко: „Ще спечелиш! Ще се погрижа да спечелиш! Не се тревожи! Никой няма да те води.“

Какво е направил?

На брега на широк поток на тридесетина километра югозападно от Топека, се бяха събрали неколцина души. Джозефина и Айзък Бел, които се приземиха незабавно, както и Аби и всички механици, които видяха катастрофата от спомагателния влак. Самолетът, или каквото бе останало от него, се поклащаше в потока, уловен от подводни коренища.

Дали Марко е повредил машината, за да спечели тя, чудеше се Джозефина. Ето го там, в странната си дегизировка. Само тя знаеше кой е той наистина и само тя подозираше що за ужасия е извършил. Страхуваше се да го приближи и да попита.

Но трябва, помисли си Джозефина. Трябва да попитам! Ако подозрението й се окаже вярно, щеше да си признае всичко, всички лъжи дотук. Тя отиде при Марко. Италианецът размахваше линийката си и изглеждаше уплашен и объркан като останалите, но Джозефина, която вече му нямаше доверие, не знаеше дали не се преструва. Приближи се и рече тихо:

— Трябва да говорим!

— Ооо, горка Джозефина! — извика той в ролята на Платов. — Всичко видяла пред очи.

— Трябва да те питам нещо!

— Какво?

Преди да успее да продума каквото и да било, се чу силен писък. Пищеше Аби. Писъкът бе последван от радостен възглас. Джозефина се обърна към потока.

Всички гледаха надолу по течението. Баронет Едисън Сидни Мартин куцукаше по брега, подгизнал, целият в кал, и безплодно се опитваше да запали цигара.

Бел обясни на Анди Моузър, че е видял как пада перката на Едисън Сидни Мартин.

— Често ли се случва?

— Случва се — отвърна Анди.

— Каква може да е причината.

— Много неща… Пукнатина в главината, например.

— Но баронетът оглежда машината всеки път, преди да излети. Обикаля я и проверява всичко. Както правим всички. Механиците му също, както правиш и ти.

— Може да е ударил някой камък, докато е излитал.

— Щеше да усети.

— Щеше, ако се беше счупило витлото — отговори Анди. — Но ако главината е била ударена, точно в момента, когато е излитал, а моторът е ревял силно, може и да не е чул и да не е усетил нищо. Преди няколко месеца чух за едно витло, което станало чупливо, защото го съхранявали право. В едната от перките се просмукала влага.

— Неговото витло беше чисто ново и откакто е купено, всекидневно се употребява.

— Да, но все пак се пука.

— Затова го боядисаха в сребристо, за да си личат пукнатините.

При пушърите това беше обичайна процедура. Витлото на Бел не бе боядисано, защото беше точно пред него и яркият цвят би го заслепил.

— Знам, господин Бел. А и очевидно не е било достатъчно старо, за да загние. — Моузър вдигна глава към лицето на детектива. — Ако ме питате дали е било саботаж, ви казвам, че като нищо може да е било.

— Как? Как би го сторил, ако искаш витлото на някого да падне?

— Бих направил каквото мога, за да го разбалансирам. Когато витлото е разбалансирано, то вибрира. Вибрациите или ще го счупят, или ще разхлабят главината, а може и да откачат двигателя от рамката му.