Клайв Къслър - Състезанието

— Не, сър, благодаря, добре съм.

Еди Едуардс, беловласият началник на офиса в Канзас сити, внезапно цъфна до Бел и измърмори:

— Имаме неприятности.

Бел и възрастният мъж забързаха към помощния вагон.

Анди Моузър, който затягаше обтегачите на жиците, укрепващи крилото, погледна питащо момчето:

— Сигурен ли си, че си добре, Юстъс? Господин Бел наистина се притеснява за теб.

— Направо може да скове човек с този негов поглед.

— Просто го е грижи за теб.

Юстъс Уийд се надяваше Анди да е прав. Защото това, което Бел забеляза на лицето му, бе пребледняването от ужас в мига, в който се сети какво ще го накарат да прави с медната тръба с вода. Не спираше да се надява престъпниците, които заплашваха живота на Дейзи, да променят решението си. Никой не бе идвал при него, нито в Пеория, нито в Колумбия, нито в Анибал или Мисури. След Анибал, където състезателите прекосиха Мисисипи, Юстъс реши, че ще трябва да направи саботажа в Канзас сити. Това беше единственият истински град на картата след Чикаго и Юстъс очакваше пристигането им там със страх.

Ала не се случи нищо, нито там, нито пък когато състезателите достигнаха до южния край на река Мисури. Юстъс дори получи писмо от Дейзи, в което тя му пишеше с какво нетърпение го очаква. Тази сутрин, край река Канзас при Топека, докато подготвяше машината на господин Бел, ужасеният механик се надяваше целият кошмар просто да отмине, ала въпреки това не можеше да спре да мисли за него. И докато господин Бел го беше наблюдавал как прецежда бензина, преди да го смеси с маслото, Юстъс Уийд ненадейно осъзна, че човекът на Хари Фрост щеше да му нареди да пусне тръбата в резервоара на самолета.

Това беше колкото кошмарно, толкова и хитро. Двигателят на „Орела“ се смазваше от самото гориво. Нямаше резервоар за масло, нито картер, нито помпа, която да поддържа налягането на маслото — всъщност, нямаше масло. Рициновото масло в бензина вършеше тази работа, като смазваше буталата на всеки от цилиндрите. Смесваше се лесно, защото рициновото масло се разтваряше в бензин.

Като парафина. Парафиновият восък, който запушваше тръбата, щеше също да се разтвори след около час и тогава водата щеше да замърси горивото. Две лъжици вода в резервоара бяха повече от достатъчно да спрат работата на двигателя. Ако по това време самолетът летеше високо, Бел можеше и да успее да планира в безопасност. Но ако се случеше по време на излитане, приземяване или пък при завой ниско над земята, щеше да се разбие.

Айзък Бел слушаше дълбоко загрижен Еди Едуардс.

Не беше особено изненадан от зловещите новини, които Еди току-що бе получил от свой информатор в Американската армия. Някой бе извършил дързък набег срещу арсенала на форт Райли в Канзас.

— Потулили са го — обясни Еди, — защото не искали да се разчува, че престъпници са обрали оръжейния им склад.

— Какво са взели?

— Две картечници „Колт-Браунинг“ М1895 с патрондаш и въздушно охлаждане.

— Сигурно е бил Фрост — рече Бел и си представи как автоматичните оръжия обгръщат моноплана на Джозефина с буря от четиристотин и петдесет куршума в минута.

— Трябва да признаеш, че на Фрост от нищо не му пука. Измъкнал ги е изпод носа на армията.

— Как е влязъл? — попита Бел.

— По обичайния начин. Подкупил е отговорник.

— Трудно ми е да си представя как някой отговорник, колкото и да е нагъл, може да се надява, че няма да се забележи липсата на картечници.

— Фрост го е излъгал, че ще краде униформи. Казал, че ще ги продава в Мексико или нещо подобно. Някаква глупост, на която отговорникът се вързал. Мъжът пиел, както може да се предположи. Наложило му се набързо да изтрезнее във военния затвор, но така или иначе картечниците били изчезнали.

— Кога е станало това?

— Преди три дни.

Бел извади топографска карта на Канзас.

— Предостатъчно време, за да застане между нас и Уичита.

— Затова казах, че сме в беда. Макар че ми е интересно как ще побере две картечници в една кола. Още повече — как ще ги скрие. За една са нужни трима души. Заедно с платформите, на които стоят, картечниците тежат почти двеста килограма.

— Достатъчно е силен, за да използва едната сам. А и има двама помощници.

Бел проследи по картата железопътната линия, която щяха да следват състезателите до Уичита. След това проследи релсите, които се сливаха при Джънкшън сити, най-близкото градче до форт Райли.

— Ще прекара оръжията с влака, а после с някоя товарна кола или камион.