Клайв Къслър - Арктическо течение

Тъй и Джордино дойдоха на мостика и се запознаха със зова за помощ от лагера за проучване на ледовете.

— Малко рано за сезона е ледът да се троши така — каза замислено Гън и потри брадичката си. — Макар че тънкият движещ се леден пласт може да се разбие и по-неочаквано. Обикновено обаче това не става без предизвестие.

— А може да ги е изненадало някое малко пропукване, засегнало част от лагера, например радио кабината или генераторите — каза Стенсет.

— Да се надяваме да не е нещо по-лошо — отвърна Гън, загледан в стихията отвън. — Доколкото имат някакво прикритие от бурята, засега би трябвало да са добре.

— Има и още една възможност — тихо се обади Джордино. — Не е изключено леденият лагер да е бил разположен прекалено близо до морето. Бурята спокойно може да е разбила предната част на леденото поле и да е разрушила лагера.

Другите двама мрачно кимнаха: знаеха, че шансовете за спасение в такъв случай намаляват драстично.

— Какви са прогнозите за бурята? — попита Гън.

— Още шест до осем часа, преди да стихне. Налага се да я изчакаме, преди да свалим спасителен екип на леда — обясни Стенсет.

— Сър — прекъсна го кормчията, — пред нас има голям леден блок.

Стенсет вдигна глава и видя покрай лявата страна на носа да преминава айсберг с големината на къща.

— Отнемете по една трета от мощността на всички двигатели. Какво е разстоянието до лагера?

— Без малко трийсет километра, сър.

Стенсет пристъпи към големия екран на радара и нагласи обсега му на трийсет километра. Тънка назъбена зелена линия преминаваше през горния десен ъгъл на екрана, но не се движеше. Капитанът посочи една точка съвсем близо до линията, до която според концентричните кръгове на екрана имаше точно трийсет километра.

— Според данните лагерът е тук.

— Ако преди не е бил непосредствено до водата, вече е — отбеляза Джордино.

Гън спря пръст върху една зацапана точка в края на екрана и каза:

— Близо до мястото на лагера има кораб.

Наистина имаше. И се движеше на югоизток. Стенсет нареди на радиста да се свърже с него, но никой не им отговори.

— Може да е незаконен китоловец — предположи капитанът. — Японците понякога се промъкват в Бофортово море да ловят белуха.

— Плаването в тези води е толкова опасно, че сигурно не им остава време да погледнат радиото — обади се Джордино.

Вече доближаваха ледения шелф и изчисленото място на лагера, така че забравиха за непознатия кораб. Около „Нарвал“ започнаха да се събират все по-големи ледени парчета. Вече целият екипаж знаеше за спасителната операция. Учените изоставиха наблюденията си и се качиха на палубата. Облечени в пълно защитно облекло, всички се подредиха покрай перилата и започнаха да оглеждат пейзажа за другарите си арктически изследователи.

„Нарвал“ пристигна на съобщеното местоположение на лагера и Стенсет го приближи на трийсетина метра от ледената покривка. Корабът бавно пое покрай назъбения лед, като заобикаляше множеството наскоро отделени парчета. Капитанът нареди да се запалят всички светлини и многократно подаде сигнал с оглушителната корабна сирена. Мощният вятър започна леко да стихва и понякога дори можеше да се види нещо през вихрещия се сняг. Всички се взираха в ледения шелф в опит да открият следа от лагера или от обитателите му.

Но нямаше нищо.

Леденият блок се беше смалил от размерите на крайцер до големината на малка къща. Бурните морски вълни се стоварваха върху него, отчупваха парчета и ги раздробяваха. И докато убежището им се смаляваше, возенето върху него започваше все повече да друса при навлизането им в Бофортово море. Смаляващият се леден блок подскачаше в бурното море, а вълните направо го изяждаха. Освен че трепереше от жестокия студ, Бю откри, че допълнително го измъчва и морска болест.

Като гледаше двамата мъже до себе си обаче едва ли имаше право да се оплаква. Куинлън беше на път да изпадне в безсъзнание от хипотермия, а и Кейс не беше особено далече от същата участ — седеше свит на топка, а изцъклените му очи бяха приковани безизразно в една точка. На всичките си опити да ги заговори Бю получаваше в отговор единствено примигване.

Бю си мислеше да свали канадките от Куинлън, за да могат двамата с Кейс да се постоплят, но се отказа. Макар Куинлън да беше на практика умрял, собствените им изгледи за спасение не бяха кой знае колко подобри. Загледа се в неспокойните сиви води и се замисли дали да не се хвърли в морето. Така поне нещата щяха да приключат бързо. Но се отказа — да направи десетте крачки до водата щеше да му коства прекалено много сили.