Клайв Къслър - Арктическо течение

Кевин Бю се вслушваше в скърцането на подпорите на столовата и в трептенето на навеса от падащата косо суграшица. Допи кафето си и се опита да се съсредоточи върху научното списание, разтворено на масата пред него. Макар да беше изживял десетки бури по време на службата си в Арктика, яростта им все още го притесняваше. Останалите членове на екипа бяха спокойни, но Бю с мъка се съсредоточаваше, когато целият лагер като че ли можеше да бъде отнесен.

Едрият брадат готвач — а по съвместителство и дърводелец — Бенсън, който седеше от другата страна на масата, се ухили.

— Яката духа, а?

— Направо ще ни отнесе — отвърна Бю притеснено.

— Е, ако ще ни отнася, по-добре да ни стовари някъде, където времето е топло и напитките са по-вкусни, ако са студени — отвърна Бенсън и отпи глътка кафе. Видя, че Бю е допил чашата си, и се изправи. — Дай да ти налея още.

Отиде до голямата лъскава кафеварка, напълни чашата, тръгна обратно към Бю — и изведнъж замръзна и се вслуша. На лицето му се изписа озадачено изражение. Покрай оглушителния шум от вятъра долавяше ниско механично бучене. Не това обаче го разтревожи, а някакво допълнително остро прашене.

Бю също го чу и се напрегна. Стори му се, че чува вик откъм лагера… а после целият свят се разцепи.

Със силно скърцане задната стена на столовата се разпадна и на нейно място се появи огромен сив клин. Откъснат от подпорите си, навесът на столовата отлетя и вътре нахлу леден въздух. Бю с ужас видя как сивата маса погълна Бенсън сред фонтан от пяна и лед. В един миг готвачът стоеше пред него с чаша кафе в ръка. В следващия вече го нямаше.

Подът под Бю се изкоруби и го запрати заедно с масата към входната врата. Той с мъка се изправи и се взря в огромния сив гигант. Беше кораб, измъти най-после обърканият му ум, и се беше врязал в средата на лагера през тънкия лед под него.

Фучащият сняг придаваше на кораба призрачен вид, но Бю все пак успя да разчете цифрата 54, изписана с бяло на носа. А после видя и американско знаме на мачтата. Инстинктивно направи крачка към кораба и за малко да стъпи в черната река, която остана след него.

Замаяно се отърси от шока, вдигна смачканата си канадка от пода и прекрачи покрай останките от входната врата. Като се бореше с вятъра, се опита да прецени състоянието на лагера; забеляза, че подът под краката му се люлее странно. Направи няколко крачки надясно и стигна ръба на ледения блок. Тук се бяха намирали трите спални. Вместо тях сега имаше само парчета лед, плуващи в тъмната вода.

Сърцето му изстина: един от хората му, освободен от дежурство, преди малко беше легнал да спи. В неизвестност оставаше съдбата на още двама души — на радиста Кейс и на техника Куинлън.

Обърна се към сградата на лабораторията, тръгна натам и едва не падна във водата — широка метър и нещо пролука в леда го разделяше от лабораторията. Макар разумът да не подкрепяше решението му, той се засили и я прескочи. Насили се да продължи, закрачи срещу вятъра и стигна до вратата. Пое си дъх, отвори я рязко и замръзна.

Вътрешността на лабораторията, както и столовата, беше заличена от минаването на кораба. Зад вратата нямаше почти нищо; във водата на метър от него плуваха разпръснати останки. По чудо радио кабината някак се бе спасила и все още — отделена от стената — си стоеше изправена. През свистящия вятър Бю чу гласа на Кейс — радистът викаше за помощ.

Бю се приближи. Кейс седеше на бюрото си и говореше по недействащото радио. Генераторите бяха едно първите неща в плаващия лагер, които бяха потънали при удара на кораба, и в лагера вече изобщо нямаше електричество.

Бю постави ръка на рамото на Кейс и радистът бавно свали слушалките. Погледът му беше премрежен от страх. В този миг под тях се чу пращене и подът се разтресе.

— Това е ледът! — изкрещя Бю. — Да бягаме!

Дръпна Кейс и двамата се измъкнаха от бараката и побягнаха; прашенето като че ли ги преследваше. Изкачиха се на малко възвишение, обърнаха се и видяха как ледът под лабораторията и радио кабината се разчупва като строшено огледало. Остатъците от сградите потънаха. За по-малко от две минути целият лагер изчезна.

На Бю му се стори, че чува вик. Взря се през фучащата стихия и се вслуша. Но преди да чуе нещо, видя човек във водата близо до мястото, където се беше намирала радио кабината.

— Това е Куинлън — извика Кейс и се втурна към давещия се техник.

Куинлън бързо губеше битката със стихията. Повлечен от канадката и ботушите си, щеше да потъне веднага, ако не се беше вкопчил в едно плаващо парче лед. Не му бяха останали сили да се измъкне сам от водата.