Клайв Къслър - Арктическо течение

Внезапно голямо парче лед до тях се отчупи и се понесе в тъмното море.

Убежището им вече беше само колкото микробус и се люлееше сред големите вълни. Бю се изкачи с мъка на върха, очакваше заледената купчина всеки момент да се преобърне и да запрати тримата на сигурна смърт в ледените прегръдки на морето. Бе въпрос на минути возенето им да приключи завинаги.

И тогава през носения от вятъра сняг видя ярка светлина, блестеше като слънце след внезапно спрял дъжд. Заслепи го и той стисна клепачи. Когато след секунди отвори очи, светлината я нямаше. Сигурно му се беше привидяло.

Вятърът запращаше сняг право в лицето му. Бю въздъхна и се отпусна победен.

Облеченият в яркожълт костюм за екстремални условия Джак Далгрен се качи на надуваемата лодка от десантен, тип и провери дали джипиесът и радиото са на мястото си в непромокаемия контейнер. Запали двигателя и изчака набития мъж, който устремно се приближаваше по палубата.

Ал Джордино нямаше време да си облече защитен костюм — просто грабна една канадка от мостика и се втурна към лодката. Докато скачаше вътре, Далгрен даде знак с вдигнат палец на моряка, който веднага спусна лодката в морето. Далгрен изчака Джордино да я отвърже и форсира мотора. Малката лодка заподскача по високите вълни, като запращаше ледени пръски към небето.

— Целта ни е на двеста метра вляво от носа — викна Джордино. — Право пред нас има леден блок, така че трябва да заобиколиш от там — добави и махна наляво.

През пелената на заслепяващия сняг Далгрен едва-едва различаваше пред себе си мъглява бяла маса. Погледна компаса, насочи лодката наляво и подкара само на няколко метра от леда. Намали едва когато реши, че е стигнал до отсрещната страна.

Пред тях подскачаха десетки малки ледени блокове, вятърът и ледените частици ограничаваха видимостта до по-малко от петнайсет метра. Джордино беше клекнал на носа, оглеждаше морето като орел в търсене на плячка и даваше указания на Далгрен накъде да завие. Преведе ги между няколко малки ледени блока и изведнъж посочи една по-висока ледена буца и викна:

— Това е!

Плаващият леден къс изглеждаше на Далгрен като всички останали. Освен че имаше черно петно на върха. Когато се приближиха, видяха, че е човек, проснат по очи. Далгрен бързо заобиколи ледената буца, като се оглеждаше за място, където да спре, но всички стени бяха стръмни, почти вертикални. Изведнъж видяха двама мъже, свити в някаква дупка на метър и нещо над водата.

— Блъсни я в леда под тях — викна Джордино.

Далгрен кимна и отвърна:

— Дръж се здраво.

Отдалечи лодката, за да набере инерция, после увеличи газта и я насочи право към айсберга. Носът се плъзна по ледения край, преди да се забие в снежната стена под двамата премръзнали мъже.

Джордино бързо се изправи, изтръска снега от главата и раменете си и се усмихна на Кейс, който го гледаше апатично.

— Трябват ви само пет минути с малко гореща супа, приятели — заяви Джордино, грабна Куинлън като парцалена кукла и го смъкна в лодката, после хвана ръката на Кейс и дръпна и него. Далгрен извади сухи одеяла от един сандък и бързо зави и двамата, после попита:

— Можеш ли да достигнеш другия?

Джордино погледна клатещата се снежна буца, която се издигаше на два метра над главата му.

— Да. Но не гаси двигателя. Мисля, че това ледено кубче всеки момент ще се разпадне.

Закатери се по леда, като удряше с юмрук, за да закрепи ръката си, после правеше същото й с крак. Айсбергът се клатеше и въртеше и на няколко пъти Джордино насмалко да падне във водата. Изкачи се възможно най-бързо, подаде глава над ръба и видя проснатия по корем Бю. Хвана го за единия крак, дръпна го, нагласи го на рамо и внимателно започна да се спуска.

Бю беше отпуснат като чувал с картофи, но силният италианец изобщо не си поплюваше — бързо направи няколко стъпки и скочи с него в гумената лодка. Сложи го до останалите, а после запъна силните си къси крака в ледената буца и избута лодката от нея, та да се отдалечат по-бързо.

В този момент огромна вълна връхлетя върху лодката. Джордино се преметна вътре и затисна проснатите на дъното мъже с тялото си.

Лодката застана почти вертикално. Голямата вълна отмина с порой от ледени пръски и лодката хлътна в браздата зад нея. Далгрен обърна лодката с носа към следващата вълна, която бе съвсем малко по-малка.

Щом опасността отмина, Далгрен и Джордино се обърнаха и видяха как двете вълни се стоварват върху айсберга. Първата го преобърна настрани и преди той да се изправи, връхлетя и втората.