Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Какво по-точно?

— Там не намерихме нищо друго, нали? Нито отпечатъци, нито влакна, само един косъм от перука.

— И мислиш, че това не е в стила на нашия убиец, така ли? — обобщи Робърт. — Убиецът изчиства цялата кола, както прави на всяко местопрестъпление, но оставя един косъм?

— Досега никога не е имал пропуск. Защо ще го допусне сега?

— Може би не е пропуск.

Карлос погледна неуверено партньора си:

— Какво искаш да кажеш? Че иска сега да го заловим?

— Не. Може просто да играе някаква игра, както винаги е правил.

Карлос все още изглеждаше скептичен.

— Той знае, че не можем да си позволим да пренебрегнем тази улика. Знае, че ще тръгнем по следата, че ще проверим във всички магазини за перуки в Лос Анджелис, че ще изхабим сили и време.

— Мислиш, че е оставил косъма нарочно, така ли?

Робърт кимна:

— Да, за да ни забави. Да спечели време, за да планира следващото убийство. Той все повече се приближава до заключителното действие.

— За какво заключително действие говориш?

— Тези убийства имат някакъв смисъл за убиеца — обясни Робърт. — Както казах вече, сигурен съм, че той има план, и нещо ми подсказва, че е на път да го завърши.

— И мислиш, че ако не го хванем, преди да завърши безумството си, никога няма да успеем? Той просто ще изчезне.

Робърт кимна бавно.

— Ами да го хванем тогава — обяви Карлос, като посочи кафявия плик, който Робърт беше донесъл от болниците.

Робърт се усмихна:

— Първо, мисля, че трябва да елиминираме всички на възраст под двайсет и над петдесет години от пациентските списъци. След това ще поискаме снимки на всички останали. Може да излезе нещо.

— Добре, дай ми един списък.

— Какво става със старото разследване? Докъде стигна с него? — попита Робърт.

— Ти беше прав. Тогава не сте имали почти нищо. Нито заподозрени, нито улики… Убиецът не е уличил Майк Фарлоу, за да ви обърка или заблуди. По-объркани едва ли сте могли да бъдете.

Робърт не реагира на сарказма на партньора си. Вече въвеждаше в компютъра имената на пациентите, за да провери дали имат криминални досиета.

— Какво откри за религиозните секти? — попита, докато чакаше резултатите.

Карлос се облегна назад и потърка слепоочията си.

— Нищо. Изглежда, че Майк Фарлоу не е членувал в такива, нито в някоя от официалните църкви.

— Таен почитател на Библията, а?

— Аха.

Прекъсна ги звънът на факс машината. Карлос се приближи със стола до бюрото и изчака листът да излезе.

— Voce ta de sacanagem! — възкликна, след като погледна получения факс.

Партньорът му не знаеше португалски, но се досети, че каквото и да означава това, не е на добре.

Робърт погледна по-младия си колега и зачака, но Карлос продължаваше да гледа втренчено факса и да мърмори нещо на португалски.

— Какво, по дяволите, е това? — изкрещя нетърпеливо Робърт.

Карлос протегна ръката си, в която държеше черно-бяла снимка на жена. На Робърт му бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае коя е.

— Това не е ли Джени Фарнбъро?

Карлос поклати глава:

— Не, това е Вики Бейкър.

— Кой?

— Виктория Бейкър, двайсет и четири годишна, управителка на зала за културизъм „Туенти фор Ауър фитнес“ на булевард „Санта Моника“ — прочете Карлос информацията под снимката.

— Знам тази зала.

— Трябвало да замине за Канада за пет дни от шести юни.

— Заминала ли е?

— Не пише.

— Кой ни изпраща това?

— Логан от „Изчезнали лица“. Все още имаме обявено издирване на всеки, който прилича на компютърно генерирания портрет, който ни даде доктор Уинстън.

Робърт кимна. Понеже първата жертва все още не беше идентифицирана със стопроцентова сигурност, издирването продължаваше според правилата, а това включваше постоянни проверки в картотеката на отдел „Изчезнали лица“.

— Кога е подаден сигналът за изчезването й?

Карлос погледна втората страница на факса.

— Преди два дни.

— От кого?

— Джо Боуман, главен управител на залата.

Робърт взе факса от ръката на Карлос и го разгледа за няколко секунди. Приликата беше очевидна, но пък високи руси красавици в Ел Ей с лопата да ги ринеш. И Вики Бейкър, и Джени Фарнбъро много приличаха на компютърния портрет. В бързината да установят самоличността на жертвата, двамата детективи твърде прибързано бяха приели, че Джени е момичето, което търсеха.

— Джени кога е изчезнала от „Вангард“?

Карлос прегледа няколко листа, които извади от горното си чекмедже.